Poesía de autores contemporáneos
Остави ме сама! 🇧🇬
за твоята обич.
А днес теб умолявам
да ме пощадиш.
Остави ме на мира ...
Прекършени криле 🇧🇬
стъпвам боса по изгореното от огъня поле.
Като ангел с прекършени криле,
лутам се по брега на бурното море.
Като ранена от стрела отровна ...
Краят на Деня 🇧🇬
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря... ...
Желаеш ли ме? 🇧🇬
Кажи ми, скъпа,
кажи ми
с нежния си глас,
желаеш ли ме още, ...
Скитникът 🇧🇬
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо. ...
Тънка граница 🇧🇬
за приключения
силна съм
с преобразената
душа блуждаеща ...
На покрива на моите мечти 🇧🇬
стоиме тихо. Аз и ти.
Слънцето залязва в планината.
време е. Разпускам си косата,
полата си под нас полагам, ...
Искам 🇧🇬
Искам да съм първото кокиче
в пролетните снегове -
наведи се и ме набери!
А когато в лятната премала ...
Хоризонт 🇧🇬
сенките хвърлят
над нашите сърца,
а водата от лилии
цъфти и ухае като нощта. ...
Неизбежно 🇧🇬
от Любов оглупява.
Тропа с крак,
инати се безспирно.
И все пред нови неизвестни ...
Тази, която... 🇧🇬
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари, ...
Вятърът на моето никога 🇧🇬
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...
Вяра, Надежда и Любов 🇧🇬
всичките мъки по света,
то в Любов щях да се превърна
и да върна радостта!
Ако можех с ръце да стопля ...
Есен 🇧🇬
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...
Светлина 🇧🇬
дъжд вали...
смърт навсякъде пълзи.
Ухание на кръв и сълзи
усеща се през изминалите дни... ...