Poesía de autores contemporáneos
Кой ще каже "Машала"? 🇧🇬
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...
Дъждовен прозорец 🇧🇬
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
Прелюдия 🇧🇬
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...
Творецът е творец и сам 🇧🇬
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
С рев от нашето море 🇧🇬
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...
Раната боли 🇧🇬
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...
Разблокирване 🇧🇬
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...
Обичал ли си? 🇧🇬
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб... ...
Достойнството ми е позор 🇧🇬
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...
Изповед 🇧🇬
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска ...
Избор на редактора 🇧🇬
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
Алкохол- по Маргьорит Дюрас 🇧🇬
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...
A new start 🇬🇧
We can make it work this time.
I’ll forgive you for everything you did to me.
Come back my sweet lover
Don’t run away ...
Мъжът от Седмата пейка 🇧🇬
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
Майски зимен сонет 🇧🇬
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
Много ви обичам 🇧🇬
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
Акценти 🇧🇬
Настояване-натиск-налягане на вниманието - акцентите са.
Обръщаш внимание на нещо.
Но, - важно ли е то - и колко?
От това определя се акцента правилен. ...
В архива 🇧🇬
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят, ...
Читателю от други свят 🇧🇬
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
Глътка Обич 🇧🇬
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
Таен надпис в криптата 🇧🇬
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...