Poesía de autores contemporáneos
През едно 🇧🇬
Редуването на нещата, - на дните и на друго всичко - принцип е в природата.
Вълната морска идва - удря се в брега, идва после втора, трета.
На махалото законът.
Положение едно начално, после второ крайно, после третото е първо. ...
Вечен повод за мълчание 🇧🇬
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...
Бедняк 🇧🇬
събирам във пакетчета. На прах.
Потя се. Няма място на простора.
Комарите да гоня вече спрях.
И климатикът вече се задъхва... ...
Вечер 🇧🇬
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...
Осъзната 🇧🇬
Аз съм силна, гальовно драскаща котка.
Нямаш толкова свобода, колкото искам!
Да съм твоя за винаги... не ти стиска!
Старо вино съм за ценителски малки глътки. ...
Глътка ярост 🇧🇬
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея. ...
Абсолютен Идиот 🇧🇬
... Господи, нима си тръгвам от добричкия ти свят? –
с всички под Луната кръгла дишам между Рай и Ад,
денем слънцето ме жули, сякаш стърже ме с ренде,
стадо властници – акули! – вечер моя сън краде, ...
Помниш ли... 🇧🇬
Помниш ли мене и нашата среща,
помниш ли лунното звездно небе
и на лицето следата гореща
нежно оставили мойте ръце? ...
Противоречия 🇧🇬
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
Пълзя към светлината 🇧🇬
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
Пъзел 🇧🇬
Като мозайка...
от малки парченца
Всяко има си място
И всяко място... ...
Синьо 🇧🇬
морето е като небето,
вълни и облаци в едно
докосват моето перо.
Самолети с облаци се борят, ...
Сякаш това е животът ми 🇧🇬
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
До живот 🇧🇬
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...
Безсънен 🇧🇬
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
Бит 🇧🇬
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...
Обичам да мечтая 🇧🇬
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...
Преминах през света със бяла книга 🇧🇬
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
Сред меката пръст 🇧🇬
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...
Миг като вечност 🇧🇬
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...
Петрички домати 🇧🇬
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...