Poesía de autores contemporáneos
Сам в литературната мъгла 🇧🇬
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
Разходка без теб 🇧🇬
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...
В бара ще те чакам... 🇧🇬
Тази вечер ще те чакам в бара...
Надявам се да дойдеш до зори...
С бутилка и пакет цигари...
Ще пия... За да спре, да ме боли..! ...
Да съм като мама 🇧🇬
някой ден да стана като мама.
Мила, нежна и добра,
с красота покоряваща света.
Две дечица да са ми слънца, ...
Енергии "Чи" 🇧🇬
… понякога се мъча да изглеждам пред хората наистина добре! –
с пуловера си – кукувича прежда, с изпраното си преди век сетре,
с обувките, обрасли с водорасли, с мелтемите – из моята брада,
хем белите ми ризи са прекрасни! – и пасват на сакото в резеда. ...
Кънтри рок фолк фест 🇧🇬
Баба подлуди съседа.
Тати трети ден се не прибрал.
Мама е изнервена и бледа.
Да сме рокери-нали? ...
Изневяра 🇧🇬
Кръжим в живот безмилостно суров.
Отново ме прегръщаш босонога -
след думите омайни за любов!
Заспивам с мигове прекрасни. ...
Клони към заник белий ден 🇧🇬
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
Неземна... 🇧🇬
В книгите не си я чел...
Сигурно, обаче си жадувал...
Да я преживееш... някой ден...
Сядай, почвам да разказвам... ...
Днешният човек 🇧🇬
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб! ...
Алтернативно 🇧🇬
Защо,като те боцне мъничко трънче
по голата,груба пета,
цялото тяло в болката тръпне,
нарушила общия идеал?! ...
Зимни улици 🇧🇬
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
На ръба на един отговор 🇧🇬
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра ...
Ще се срещнем след лютата зима... 🇧🇬
- Тръгвам...
- Къде?
- Натам, където те има...
- Тогава те чакам смълчан... ...
През всичките сезони 🇧🇬
петолиние
пълно с лястовици;
лекота от звуци
2. ...
Песен за Добротата 🇧🇬
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
Народната песен 🇧🇬
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
По въпроса за размера 🇧🇬
по-голем е моя!
Ечи, ечи, ечи,
нали,
все този аргумент, ...
Плети, поетесо, плети! 🇧🇬
умее да ухае в тъмнината
и често вижда в тръните - цветя,
но случва се боде и тя самата.
Тя поетесата е котка по душа ...
Ще потанцува още малко есента 🇧🇬
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
Нощта... 🇧🇬
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
Корен 🇧🇬
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
Докрай ще си чакам... 🇧🇬
Усещам... Настъпва умора...
Във времето все да протакам...
Да срещна любимите хора..!
Да чакам... Това ме убива... ...