Бяла, ефирно-прозрачна мъгла,
засипваща стъпки на хвърлей в прибоя зад мен,
вървя напосоки-без радост, нито с тъга,
просто скитам в края на сушата и на късия ден.
Краткото лято наднича над пъстрия пристан, ...
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
Да те видя, но не мисля, когато си със спуснати коси
и навеждаш леко поглед на ляво с дясна ръка слагаш кичури грижовно, бавно зад ухо
поглеждаш ме под мигли леко наведена и знам оправяш ми деня
Лека нощ, бейби, сънувай Сидни и Канбера
нямам вятър в мачтата и платното смених ...
Влача вехтите подметки сред кварталния сумрак
и нощта се сурна бързо, като изгладнял герак.
В градинката пред блока счупените люлки плачат.
Над мене облаци гранитни, вулканични туфи влачат.
В пясъчника без оградка, целият във буренак, ...
Знаеш ли какво е...
Крещял ли си на някого..? Обичам те...
Със цялата си същност и Душа..!
Усещал ли си в думите..? Прегръщам те...
Желание за Страст и Любовта..! ...
МОЯТА МАЛКА ТАЙНА
Което знам, за другите е тайна.
А аз си знам, че нищичко не знам.
Из мозъка ми – в гънката нетрайна,
на капки капе сетната ми RAM. ...
Приспива в леглото ми пак тишина,
в сребърни нишки съня ми оплита.
Студено. Потрепва в сърце самота,
на нощи безсънни пак ме обрича.
Разкъсва греховните мисли нощта, ...
Защо ни принуждавате да просим
в България – огнище на творци?
Търкаля се в душата ми въпросът
с износени от болката очи.
Държавата кога ще се събуди? ...
Устните ти запалиха всеки момент,
и изпълниха с топлина сърцето ми.
И запечатаха се устните ни в плен,
за да ни събират заедно всеки път.
Целувките ти освободиха страстта, ...
МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди, ...
Няма какво повече да изрека.
Тихо е и любовта танцува блус.
В нищо няма да те обвиня
и не ще ме видиш да те соча с пръст.
Сплитам коси и затварям очи, ...
МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре, ...
ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...
ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...
Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...
През Октомври
През един Октомври преди да захлади,
една "случайност" със лице на лято
дойде есента ми да прекоси
и всички чувства заигра до листопадно. ...
Петима човека създаваме книга
по способ известен добре – Самиздат.
Любезно в читалище ни я набират,
намират дори, де да я издадат.
Парички събрали, платили на всеки, ...
Буря настръхнала, хищна, развързана,
лодки нанизани в морски гердан,
луднали в ниското алени бързеи,
суша - набръчкана длан.
Колко са бели платната на лодките, ...