Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...
И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи ...
Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...
С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...
С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...
Живей, но никога не прекалявай,
животът ти е дар голям!
Благодари на Бог за всичко и внимавай,
не се превръщай във бунтар!
Обичай всичко, но разумно! ...
Изчакай да се спусне бавно нощта,
да те завие топло в пелената си,
изтъкана от приказни сънища,
да доловиш звука на тишината си.
Да те погалят с усмивка звездите, ...
Ти знаеш ли какво е да препускаш
като жребец в пустиня от тъга,
с напукана душа да вкусваш
единствено на болката жлъчта?
Ти знаеш ли какво е да разлистваш ...
Оранжево небето
Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам - не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била! ...
ТЪРСЯ вятъра, който през реки, поля и друми
ще ми донесе най-искрените и мили думи!
ТЪРСЯ и радостта в очите,
в които се отразяват на слънцето лъчите!
ТЪРСЯ една поляна красива, ...
Снощи сънувах твоите стихове.
Дъждът забиваше пирони по покрива.
Колко е влажно и колко е тихо.
Мишките, даже, сдружиха се с котката.
Улицата е до дупки изтрита. ...
Чуваш ли как сърцето ми плаче?
Усещаш ли колко страдам по теб?
Ти ми каза, че не е нужно, обаче
не мога да крия толкова болка във мен...
Обичам те и това е най-важно! ...
Закон в света любовта да е само една,
непреклонна и чиста живее в човешките сърца,
така е, но да вярваме ли на това,
че има я все още в ъгълче на нечия душа?
Момиче и момче, разменили своите сърца, ...
Навярно изпълнена с угризения,
че бъркам в нещо всеки ден...
Подлагам крак, да спъна времето
не знам защо, и как, а накъде?
По навик ме поглеждаш болно, ...
Омръзна ми. Не знаеш как ми писна
да бъда кротка, мила и добра,
да бъда непрекъснато забавна
и да играя в твоята игра;
да ми налагаш правила и норми, ...
Не сбогом, аз довиждане ти шепна,
мой слънчев ден в зеленоока есен.
На утрото усмивката приветна
в целувка се превръща всяка вечер.
Нощта е с тайните си неизвестна. ...
(на всички “самотни” поети и поетеси)
Не хвали самотата си
дървото, пощадено по средата на ливадата.
Под него клепат си косите, с които хранят кравите.
Когато погледът ти празен
за пореден път във нищото се вгледа,
кажи, не виждаш ли отново мене там?
Когато всички за любов и страст говорят,
признай, че в мислите спомени ...
Във шепи нося капки слънце,
лъчи дъждовни къпят моя свят
и ходя боса, a в очите сън е,
в съня си силен, страстен те творя.
Със трепетно мълчание ти шепна - ...
Три години поминаха се веч,
замина, остави моето сърце.
Замина ти, отиде надалеч,
ни спомен, ни вест от моето момче.
На прага чаках те ден подир ден ...
ТЕБ - нима думи ще намеря да опиша?
Акорди, тръпнещи от истинна различност
като музика творят те. Епитети неми и излишни,
бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.
Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай. ...
Ще дойда в утрото ти сънено,
ще пристъпя тихо до твоето легло,
ще погаля с устни очите ти неразсънени,
ще помилвам нежно твоето чело.
Не ще те будя - обещавам, ...