Часовници стари, навсякъде покрай мен,
запазили в себе си интимен момент,
очертавайки със свойте спрели стрелки стар свят,
чужд на мечти, страсти замразени в миг.
Дори целият прах събрал се в тях, ...
Ако се родя отново Жена, навярно ще е зима.
Ще се изправя пред зидовете на стенанието и страха.
Ще се объркам на кръстопътя към Любовта. Подхлъзвам се.
Изричам фалшиви обещания с дяволска усмивка.
Ще се спася. Прераждам се от пепелта. ...
Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...
Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...
Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...
Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...
Небето вече не е само... ...
Ще те чакам там...
Където облаци черни се разбиват мощно в небосвода.
Където вятърът зъл подмята вълните със злоба.
Където Щастието наметало измамно си слага.
И обикаля по къщите... И се прави, че страда. ...
Едно желание бавно ме изпива,
дълбае дупка в моите гърди,
живота около мене тя попива,
малък пламък сред вятър от съдби.
Разпънат на кръст от неуспеха, ...
Захвърляни и стари мисли, преписани от мен,
събрани вечни мигове, това е вчерашният ден.
Крачки - бързи и големи, бягство в тишината,
съмненията, без предели, тежка е понякога борбата.
Песента до болка е позната, но с различен текст, ...
Щом четеш това, знаеш какво си направила, нали?
Осъзнаваш ли, че в душата ми самотата надделя?
Доверих се отново на глупавото си сърце,
а в момента стичат се горчивите сълзи по моето лице.
Грешка ли беше, че истински те обикнах? ...
Не премръзнаха ли бледите ти пръсти, Астрид!?
Да правиш винаги любов по задължение.
Тя зимата ще дойде и ще си отиде, не и от сърцето ти,
Където ме довя премръзналото северно течение,
което всъщност май са ледените фиорди във очите ти, ...
Душите си на дявола продаваме
и губим чест,достойнство,свобода,
а страшното е,че не съжаляваме
и гордо сме изправили глава.
Сърцата ни са камъни назъбени, ...
Аз искам да запазя тази лудост.
Аз искам да живея в този свят -
измислено-реален, той е чуден -
очакван, неочакван, непознат.
Аз искам да запазя своите мисли, ...
Защо ме гледаш така? Защо плачеш?
Не ме боли! Нищо не чувствам дори!
Усети, стискам здраво ръката ти.
Все още съм силна!
О, виждаш ли, погледни там в ъгъла, бързо, бързо виж... ...
ГЪЛЪБИЦА БЯЛА - от Мари Горанов
Имах гълъбица бяла, нежна и засмяна,
но изчезна тя от моята душа
и остави дупка, зейнала голяма,
и да страдам ме остави тя! ...