Poesía de autores contemporáneos
Откраднати дихания 🇧🇬
(посветено)
И пак ми пари във очите
от солта
на сребърните капки, ...
Смъртна присъда.... 🇧🇬
Като стоманени чукове минутите тракат!
Блъскат в стените, ехо ужасно,
Дяволи зли в "тъмното" чакат...
точат тризъбци - виещи бясно... ...
Но ти... остани 🇧🇬
В небето ще вперя очи.
Хиляда звезди ще погубя. Безжално.
Но ти… остани.
Ще съм тъжната пролет. Наесен. ...
Зимно 🇧🇬
откраднал и последното ми Имане!
Душата ми е опустял герен,
посреща само вълците - сред зима е...
Събирам мислите си - шепа съчки, ...
Защо не ме обичаш... 🇧🇬
с онази страшна сила,
когато носеше ме на ръце
и през целувки шепнеше ми: "Мила,
единствено на теб е моето сърце." ...
Обичам те до смърт 🇧🇬
аз знаех - моята черна нощ настъпваше.
Дори и обляна цялата в кървави сълзи,
аз не преставах да повтарям името ти!
*** 🇧🇬
Когато забравя лицето си
просто се оглеждам в очите ти...
наранена кошута.
... Искаш ли?!... 🇧🇬
Като око, жадно за присъствие... 🇧🇬
жадно за присъствие,
изпълнено с желание
за теб,
затварям те ...
Мрак на сетивата 🇧🇬
на дъното на нищото,
на върха на падението.
Пуст свят, без кислород,
с надежда те подмамват, ...
Любов и полусянка... 🇧🇬
Любовта не упреквайте щом някой ден
без известие тихо избяга...
Любовта е една!... И за вас, и за мен...
Тя е птица свободна!... Не я дръжте във плен... ...
Диша 🇧🇬
Диша. Сърцето и. Диша. Не спира
да диша. И малко задъхва се само,
понякога плаче, за малко умира,
но пак се усмихва и тайно пак диша. ...
Безвремие 🇧🇬
скита се душата ми неуморима и сама минавам пътя!
Животът ми препуска вече, ей така - без смисъл, без борба!
За всички хорски грешки и неволи защо се мъча да платя?
Искам да ви мразя! Да не зная да обичам, да не може да боли! ...
Искам да... 🇧🇬
Искам да целуна вятърът...
Искам топлият дъжд по мен да се стича...
Искам вълните да ме прегърнат...
Искам да виждам само доброто... ...
Събудената нощ 🇧🇬
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада ...