Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могъл да го ...
*специален поздрав за i2na
Годините, когато отминават,
тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина, ...
Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали, ...
Ангелите сдобиха се с черни одежди
и забавляват се дяволски с кървящите ни души.
Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .
Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.
И на клада често горят ни страховете наши. ...
Сега си на върха. За теб е лесно
звезда да си откъснеш със ръка.
Светът е твой и всеки миг е песен.
(Дори не се замисляш докога.)
Но знай, че посред лято сняг ще падне. ...
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?
Прегърнали проблемите си лични, ...
Заглъхни, звук в мен на Октомври, заглъхни,
замълчи ти, сърце монотонно, и спри… спотаи!
Вдишвам сух въздух и давя се…
сълзи оловни запушват дробовете
да умра днес каня се ...
Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно - ...
Събудих се, а теб те нямаше,
събудих се, разплаках се и станах...
Потърсих те, но само болката оставаше
да ми напомни, че без теб останах...
Събудих се и осъзнах, че съм сама... ...
Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматиз ...
Морето дрипаво. Смехът на залеза.
Не помня виках ли. Живот преваляше.
Животът вече преваля хребета.
“Еще не вечер” – заклевам себе си.
Животът страшен и светъл. Скучно е. ...
Скитащи се птици, падащи листа,
птици страдащи, с умиращи сърца...
падащи надолу куп души,
ронещи се бели перушини и сълзи...
кой ранява, кой прощава? ...
Обсебен от теб, не мога да заспя.
Споделям болката си с нощната луна,
погален от нежна светлина,
ясно можеш да видиш моята тъга.
Трогнато небето, звездитe разпиля. ...