И ето, днес отново плача аз за теб,
за нощта, в която ти си тръгна!
Остави ме на уличка, скована в лед
и дори назад не се обърна!
Аз плачех и те молих да се върнеш, ...
ВЕЩИЦА МЛАДША ВЪЗРАСТ
Какво задръстване е! Я се подредете!
Оттук – жените, а пък там – мъжете!
Сторете път, сторете път веднага!
И знайте – щерка съм на Баба Яга! ...
Аз помня онзи прекрасен ден,
в който ти погледна ме мило,
ръце подаде трепетно към мен
и почувствах се истински щастлива.
Обгърнаха ме чувства непознати, ...
Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш ...
В светлината на един прожектор
намерих своето пристанище.
такова равничко, спокойно
и без особено призвание...
Така замрях на колене и пуснах котва, ...
Свети Априлци
* На Иван Вазов – 75 години от смърта му *
Пет века на турчина ний бяхме му роба
и свободата вкусвахме единствено в гроба.
Храмовете божи, що строеше раята, ...
автори: Елишка & gerrda
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...
Страхлива съм, ах, колко съм страхлива
от неизвестното и миналото време.
Страх ме е, откакто теб те нямам.
Страхът иска сърцето ми да вземе.
Като затворена в клетка, душата ми умира, ...
Пак ще дойдеш, в миг на очакване, да ме удавиш в наслада!
Тогава ще вкуся как самотата в болката гасне.
Няма да има място, където да те оставя,
пак ще си тръгнеш... за да дойдеш!
Тогава... ще затвориш очи - ...
Разказвала ли съм ти някога за страховете си?
Не съм. Сигурно било е пак от страх.
Дошло е време да ти се разкажа ...
Несподеленото тежи.
Страхувам се, че Самотата дебне. ...
Безкраен влак препуска във нощта.
По релсите вагоните се гонят
и сякаш нейде в неизвестността
отнасят ни. Минутите се ронят.
Проскърцват колелета, миг покой - ...
Грешка ли е, че се взирам във фасадите
на бездушните създания?
Греша ли като искам да ги нарисувам?
Спомени да им създам.
С чувствата си да ги развълнувам. ...
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание ...
Аз дълго във съня си те прибирах.
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих. ...
Хубав си - не споря!
Умен до полуда - факт!
Имаш перфектно тяло - имаш го!
Ръцете ти са нежни и силни - не отричам!
Целуваш се неповторимо - и това знам! ...
За сетна милувка трептят листата,
зъзнат, вкочанени пред вятъра студен.
Не знаеш колко самотна се чувства душата,
знаейки, че си далеч от мен. Ден след ден.
Ужасно ми липсва лятото, което отмина, ...
Обичам те, колко силно те обичах!
Толкова е страшно човек да е сам.
Чакам те, колко упорито те чаках!
Тези чувства на кого ли сега да ги дам?
Липсваш ми, колко много ми липсваше, ...
Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увехнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото ...
Спасението нямало значение...
Ръката ти до болка ме задържа.
Мълчанието беше ли учение?
Ръката ти над пропастта поддържа.
Главата ми ще падне като птиците... ...