Poesía de autores contemporáneos
Мравката 🇧🇬
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -
свое достойнство има и мравката на тази земя."
Ст. Пенчева ...
Изповед 🇧🇬
думите покапаха...
изповед - порой...
Аз съм (сега) 🇧🇬
Аз съм всичко и всичко е аз.
Аз съм безкрайността - безбрежна душа,
вятър, вода, огън и мраз.
Аз съм творец и творение. ...
Кажи, човеко 🇧🇬
не вярваш в ничия упора,
потъпкваш всичко с чест,
не вярваш в хора...
Умееш днес да се напиваш, ...
Тишината... 🇧🇬
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича ...
На Г. Г.1 🇧🇬
че този човек не обича.
Има различни, абсурдни мечти,
сам, че човек е отрича.
Но, нали затова човек е създаден - ...
Спомни си... 🇧🇬
спомни си за мойте целувки.
Щом морето обгърне тялото ти,
спомни си за мойте ласки.
А морският бриз ще ти нашепва: ...
Без теб! Отново! 🇧🇬
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб. ...
Самота 🇧🇬
За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци. ...
Когато никовете оживяват 🇧🇬
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
* * * 🇧🇬
Игра на думи - лабиринт, пълен с опасности.
Докосваш, бягаш - опасността заобикаляш,
не спираш, а трябва все някога да се справиш.
Вярваш - правиш се на интересен. ...
Моралистка и пощальон 🇧🇬
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...
Хиберния - 3 част (последна) 🇧🇬
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...
Твоите две жени 🇧🇬
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...