Poesía de autores contemporáneos
Пътят след Бога 🇧🇬
Аз никога не си кривя душата.
До своя край така ще продължа.
За мене всяка Истина е свята.
Не я заменям никога с лъжа. ...
Но пак ще искам! 🇧🇬
след мисъл и желание за нежност
ме кара впървом да се кръстя,
че още в мен тая надежди...
За времето - как може да се връща. ...
Вечната арка 🇧🇬
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...
Човек от световния ужас 🇧🇬
Уморен съм. До смърт уморен.
Нямам сили за нищичко вече.
На матрака си – вехт дунапрен,
се извъртам – печално човече. ...
... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си... 🇧🇬
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...
Ангелски таласъм 🇧🇬
лоши сме и сме добри по равно.
Преди да съдиш - себе си погледни,
недей да казваш, че огледалото ти е виновно.
От отражението си съвсем не се страхувам, ...
Елегия за Гоце Делчев 🇧🇬
подемат я гори, реки, поля
за Гоце Делчев – вожд велик и честен,
достоен син на майката земя.
В сълзи е Кукуш – родното му място ...
Отражение 🇧🇬
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
Близо 🇧🇬
Толкова близо,
че да не забележиш белите коси,
които започват да обрамчват лицето ми,
но да можеш да видиш младостта ми ...
Равноденствието 🇧🇬
Равноденствието пролетно врата е
От зимната Нивенна-обстановка
Към лятната градина на Велес.
Врата към работата слънчево-градинно-земна. ...
Гръмоотвод 🇧🇬
как вместо фигура, съм слаба пешка.
Редувам спомените - броеница
от радости и непристойни грешки.
За спуканата стомна плащам - ...
Не сънувай 🇧🇬
Не сънувай цветя полудели
и не искай душата ми ти!
Нека времето точно отмери
колко силно сърцето боли! ...
Умна красота 🇧🇬
Достоевски
Защо ли ми е да съм жива
сред безсърдечна пустота?
Дори и мъртва – съм красива. ...
Пролетно огледало 🇧🇬
не е пролет, а наяве сладък сън,
не е сън, а пролетен разкош,
всичко ми ухае ден и нощ.
Първо се оглеждам в приказни води, ...
Със затворени очи 🇧🇬
какво ли ще видя, ме питаш.
Дори, може би, да сгорчи,
огледалце, реших да опитам.
Ето, лумна пред мен светлина ...
Тайнописите на Вечността 🇧🇬
... тайнописите звездни чета – от далечни, човечни Вселени –
нейде в другия край на света скъп приятел си мисли за мене,
рой проводили млади слънца, синовете се кротват първица,
и реди ми добри писъмца кротко влюбена в мене Женица, ...
Референдум за колективната овца 🇧🇬
На избори мръсниците възкръсват.
И няма срещу тях полезен ход.
Един от тях да ти направи мръсно,
и ти вгорчава целия живот. ...
Вятърът тръгна обиден 🇧🇬
Чувството светло във мене
приказка странна реди,
приказка странна за тебе,
в нея – любов и мечти… ...
Втора пролетна песничка 🇧🇬
... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,
скърцат с дънери и стволи голите тополи.
Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,
в дупката на Баба Меца свърши се медеца. ...
От мадона и надолу 🇧🇬
или в краен случай кокона,
но щом го зачука хормона
или го подгони нагона –
такъв е в природа закона – ...
Различното огледало 🇧🇬
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам ...
Мислите ми връщат се назад 🇧🇬
в миналото връщат се назад.
Уморени в мене тихо лягат,
но от тук избягал е сънят.
И замръзнала аз тръгвам в мрака ...