Poesía de autores contemporáneos
На дъщерите ми (Мария и София) 🇧🇬
моите малки момичета.
Двете ми най-големи победи.
Материята на мислите ми.
Два космоса, ...
Tи разбра, но аз НЕ!!! 🇧🇬
ти проумя защо всичко свърши така.
Ти оцеля след обидата,
ти ме остави и уби любовта.
Ти ме остави сама, а болката напира в мен, ...
Какво се случва на героите? 🇧🇬
Всеки, който поиска да ме прочете,
ще остане потресен от всичко в моя ум.
Да, понякога музиката превръщам в шум
и не зная как да я спра... ...
18+ Греховности 🇧🇬
О, меченцето ми!
О, титане мощен!
Помниш ли, любими мой,
как с треперещи ръце ...
Лунен стих 🇧🇬
На ръба на Луната се плъзгам
и не виждам звездите трептящи,
чакай само да ми омръзне
и при тебе самичка ще сляза!... ...
Хайку 🇧🇬
се разхождат щъркели.
Бягайте жабки!
Чучулигата
ми донесе изгрева. ...
Студено... 🇧🇬
Студено...
Полуумрелите ни чувства,
наблъскани
в съдрания костюм ...
* * * 🇧🇬
За какво ли? Въпрос ранен.(хронологично)
Жалко, бавен съм, а искам
и още повече от това. От кое?
Отново денят свършва и малко ...
Защо? (Когато си далече) 🇧🇬
защо всеки път, когато надеждата умира,
защо тогава искам да те видя аз???
Защо сълзите стичат се виновно
по моите очи? ...
Трохичката 🇧🇬
ти, пуста-опустяла –
горчива е трохичката,
що и на мен си дала”
Георги Константинов ...
Нека тихо се слея с дъжда 🇧🇬
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача - ...