Poesía de autores contemporáneos
Спирала 🇧🇬
което приемам -
мълчанието,
безличния ми ден,
страданието, ...
Пролет 🇧🇬
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички, ...
Сърдечни размисли 🇧🇬
изсветлява и синее,
споменът крепи се -
не ще да избледнее.
Бушува, разтупти го, ...
Усмивката 🇧🇬
все повече избива -
нещо недоизказано, уви,
безвъзвратно си отива.
Луната пак навън ...
Ти Беше 🇧🇬
очите на ангела грешен,
подмамил си с тях милиони жени
във болка и плач безутешен.
На твойта магия останах във плен, ...
Докога? 🇧🇬
Ще бягам...
С ръка очите ще закрия...
С лудо, биещо сърце ще лягам...
Ала... докога? ...
Малко майчино 🇧🇬
усмивки детски и тъга.
Малко прегрешение,
малко неспокойствие
и после тъмнина... ...
Голямото плюскане 🇧🇬
"Голямото плюскане" (La grande abbuffata) - 1973 год.
Има такъв филм... ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!
Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре
оттегчени от живота, се затварят в една къща с една единствена цел!... Да умрат от преяждане! Невероятна плесница е този филм! Гледайте г ...
Мълчестишие 2 🇧🇬
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи. ...
Тревога 🇧🇬
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.
Въздухът като че свършва, ...
Последна надежда 🇧🇬
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!
Ще намериш ли тази сълза скрита, ...
Мойте гори 🇧🇬
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен ...
Приказно 🇧🇬
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...
Аз вярвам в теб. 🇧🇬
Аз вярвам в теб и ще продължа
да вярвам и занапред,
аз знам - да вярвам мога,
поне това не можеш да ми забраниш. ...
Живот 🇧🇬
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.
Животът е най-ценния дар, ...
* * * 🇧🇬
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета. ...
Кога ще свърши всичко? 🇧🇬
Дали във края му ще бъда пак щастлива?
Кога сълзите няма да текат
и огромната тъга ще спре да ме убива?
Дали ще дойде този ден, ...
Реквием 🇧🇬
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама. ...