Poesía de autores contemporáneos
Дете 🇧🇬
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен, ...
Заричам се да бъда нарцис… 🇧🇬
да търся теб…
Превърнах се във призрак от любов,
за щастието ти молех Бога,
а своето прокудих в Ада. ...
Феникс 🇧🇬
няма кой да ме спре!
Сега се раждам,
не мисля да умирам,
но не мисля да я лъжа, смъртта. ...
Когато си измислих Дулсинея 🇧🇬
Във мелниците, цепещи вселената
на малки безмисловности, обрамчени
с фалшиви вени, Санчо. С празни вени.
Кажи ми, Санчо, беше ли цинично, ...
Добре ми е 🇧🇬
добре ми е, когато съм сама
и срещам се наяве,
за да питам
какво изпитва моята душа. ...
Мисъл 🇧🇬
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам ...
Една история за разликата във възрастта 🇧🇬
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи! ...
Живеещи 🇧🇬
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота. ...
Посветен стих. 🇧🇬
Ела до мене ти.
Мечтите ми до една сбъдни.
Завинаги тук бъди
и за всички забрави. ...
за думите, направени от пластмаса 🇧🇬
направени
от
пластмаса
и ...
24 карата любов 🇧🇬
покрита с шарена премяна,
събрало се е мало и голямо
да люлее бебето заспало.
Чудни приказки разказваше му баба, ...
Ъгъл 🇧🇬
този спомен минава през мене:
ослепявах... Но виждах очите си
по снагата ти залепени...
А ти ...
Повярва ли ми 🇧🇬
Душата ми е пуста 🇧🇬
дори не знам мога ли все още да обичам,
сякаш в сърцето ми се редуват само зими
и другите сезони безапелационно аз отричам.
Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила, ...
Когато пътят ми е само тревога... 🇧🇬
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...
И твоята мисъл пак ми шепти... ...