Poesía de autores contemporáneos
Анти 🇧🇬
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите. ...
Политам и пропадам от любов... 🇧🇬
все търсейки те между ад и рай.
Несеквайки далечният ти зов -
политам и пропадам от любов.
Понякога пленява ме покров ...
Зайо прави си колиба 🇧🇬
Бърза! Зимата пристига.
Стреснат гледа към небето
и подскача му сърцето -
тези облачета тъмни ...
С искряща чаша вино 🇧🇬
с младежки плам и зов
винаги чакам те Нова Годино,
както първата любов!
Като гостенка среднощна ...
VIII. Дървото в „Господното“ – втори вариант 🇧🇬
градче възрожденско. Софроний Врачански...
Израсло дървото на място „Господното“.
Невиждано чудо гигантско в природата,
застанало гордо на страж пред „Разбойна“, ...
Къщичка от кал 🇧🇬
... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,
си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,
на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,
и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама, ...
Пожелания 🇧🇬
Новата 2023 година!
С най сърдечни пожелания,
за мирно небе и чисти води!
Във всеки дом в родната ни България, ...
Мой стих – последната молитва 🇧🇬
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
Живея с простите неща 🇧🇬
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал, ...
В стократната лъжа 🇧🇬
съвсем е мъртъв твоят принц и песът.
А с изгрев ми горчи в дъха кафе –
в поредната илюзия за честност.
Почти възкръсна ти. След друг. ...
Луд късмет 🇧🇬
и падна ми се луд късмет –
да бъда дяволски щастлива
във дните нови занапред.
На тотото джакпота да улуча ...
Ново начало 🇧🇬
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...
Предновогодишно 🇧🇬
и Новата ще срещнем.
Ще грейне с фойерверки, светлини!
На старата със благодарност да прошепнем:
Благодарим за подарените мечти! ...
Безпътица 🇧🇬
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...
Изповедта на 2022-ра година 🇧🇬
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца, ...
Сбогом, мило мое джипи! 🇧🇬
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш, ...
Но жилава е любовта - живее 🇧🇬
но жилава е любовта - живее.
Не идва влакът с теб... На странна гара
търпение изстисква ме без мяра.
С тъгата самотата ме изгаря, ...
Той 🇧🇬
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...
Защото мълчах 🇧🇬
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
Сред снимките от сплетени ръце 🇧🇬
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо. ...
Дегустатор на вина 🇧🇬
Замайвам се от болка и тъга
А уж вкусът трябваше да бъде друг
Дали пропорцията бе грешна
Дали захарта бе в повече и от това боли глава ...