Poesía de autores contemporáneos
Апокалиптика 🇧🇬
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
Игра 🇧🇬
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Среброкоса обич! 🇧🇬
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Сватбен ден 🇧🇬
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
Червенокоса вещица красива 🇧🇬
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Сълзите са горчиви! 🇧🇬
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...
Дали е време за сълзи 🇧🇬
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...
Есен 🇧🇬
Цветно, цветно и красиво,
тихо, слънчево расте.
Есен топла се разлива,
мислите ще разплете. ...
Мълча 🇧🇬
Мълча от горест и страдание.
Мълча във щастие и радост.
Мълча с надежда, с упование.
Словата нямат днес значение. ...
Притча за розата 🇧🇬
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...
Приказка за доброто и злото 🇧🇬
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...
Спомени 🇧🇬
Замина си като бурните вълни на морето.
Тръгна си надалече като скоростта на светлината.
И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.
Вървя по пътя, който преди крачехме двамата. ...
Докато има светлина 🇧🇬
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...
Един зъб по-малко 🇧🇬
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
Среднощен разговор 🇧🇬
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...
Ей го там..., след осмия завой 🇧🇬
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...
Неписан псалм 🇧🇬
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...
Животът ми не ще да е неслучен 🇧🇬
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...