Poesía de autores contemporáneos
На Списаревски 🇧🇬
(В памет на Димитър Списаревски- "живата торпила")
Как ведро се синеят небесата
и как чуден е светът около мен.
Унесен слушам гласа на житата ...
Отмъщение 🇧🇬
ще проблесна в твоите очи.
Ще ме пожелаеш пак като на
първата ни среща,
ще ме сравняваш с хиляди звезди. ...
* * * 🇧🇬
Шепа есенен прах
по земята се пилее
и не го е никак страх,
че вятърът ще го отвее. ...
А ти си мислиш, че се смее! 🇧🇬
юни
Златни пясъци,
морето-
Величествен воал ...
Детство 🇧🇬
оглеждам се и виждам само тъмнина.
Миговете детски неусетно са отминали,
сега сме вече пораснали деца.
Спомням си дървото,старото ...
Гмуркане 🇧🇬
До преди се излизаше с него. Беше обятелен, остроумен, знаеше вицове и къде да
ме заведе преди да съм се досетила, че желая. Имаше присъствие, често коленете
ми омекваха и се задушавах преди да ме е доближил. Умееше и да ...
Старецът край морето 🇧🇬
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина. ...
Рибарска орисия 🇧🇬
Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните. ...
Не познавам 🇧🇬
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
Пред път 🇧🇬
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
Часовете са мъниста 🇧🇬
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
Изтъняла душа 🇧🇬
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...
В сандъчето 🇧🇬
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък ...
Малка кутийка 🇧🇬
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...
В съня 🇧🇬
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе ...
Шосетата 🇧🇬
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...