Пак недоспал съм. Будувах до късно.
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа. ...
Сапун им дай, ушите отпуши им
със топла вана и лютив сапун!
Пуловерът ще кара двеста зими
и няма да си правят там катун...
... Молци́те не обичат да четат – ...
Едноочка, Двуочка, Триочка -
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва, ...
Твоето величие в таз земя вечно ще живее
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...
Искам аз поне за миг да докосна твоето сърце.
Да го развълнувам, мила,
че да искаш времето за нас да спре.
Да ти покажа, мила моя,
колко обич пазя аз във моето сърце. ...
Разплитам ден – молците го прояли,
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря, ...
28.01.2021
Случайно...
Скучаейки веднъж и както ровех в интернет,
попаднах на семейство диви гъски със гъсета пет.
Майката вървеше много гордо най отпред, ...
В капките му се оглеждаше дъгата,
и всяка капка беше му дъга,
а нощем отразяваше луната,
и тя във плен на свойта суета.
И пееше, да, пееше фонтанът, ...
Тежи ми вече приказната слава
в поредния сюжет да съм ловец,
а никой даже пет пари не дава,
че по изкуства бойни аз съм спец,
дока́т не го загазих здраво, 'начи - ...
I don't know you
but I know too well,
Your habit of not locking the door, and walking shoeless on the cold floor
Your worn pijama with small spots on it
Your messy hair which can almost always be seen in the air ...
Нощ със дъх на горещо желание
с бързи стъпки след вятъра тича.
Влюбен шепот с плам на признание,
мъжки смях, силует на момиче...
Ден с усмивка от сладко усещане, ...
За седмица само... само една -
и " Сбогом " ми каза, и пак се завърна...
и пак се разсърди... и ме обгърна
болка огромна сред тишина.
За седмица само... само една - ...
От зимата ще взема всичко ценно –
и блясъка искрящ на леден къс,
и лунните пътеки посребрени,
и силата на урагана бърз.
От зимата ще взема красотата, ...
С трептене, будна в малката ми шепа,
блещукай ти свещена светлина.
И истина в сърце като комета
с искри да озарява синева.
Събираш ли за дълг сълзи вселенски, ...
От малка се возя в своя си лодка -
като мене е бяла с износени весла.
Не плувам в океана с другите хора,
в луксозни яхти място не деля.
Хич не ми пука, че сама си пътувам - ...
Някога джапала ли съм боса по плажа,
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, ...
Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...
Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...
Завеси спуснаха се днес от нежен сняг
дошла е зимата отново за да я приемем.
Внезапно закъсняла тука долетя,
да вземе къс от отреденото си време.
Светът във сняг потъна чисто бял, ...
Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо, ...
Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...