Poesía de autores contemporáneos
Без откат 🇧🇬
Лука 6:29"
Удàри ме по бузата и аз
с усмивка втора буза ти подложих.
Повторен удар и почувствах-прас!- ...
Кръговрати – V. В очакване 🇧🇬
Млада и стройна жена хубавица,
бърза ли, бърза... лети като птица.
Вярва, че този път той ще се върне...
тръпне в очакване пак да го зърне! ...
... не обръщай Надеждата наобратно... 🇧🇬
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове. ...
Не чувам мислите 🇧🇬
Невидим враг ги окова...
Не чувствам сетивата си -
страх, болка, отчаяние...
бушуват в душата... ...
Комин 🇧🇬
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави, ...
Kъсопаметно 🇧🇬
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
Догонват 🇧🇬
уж догонват всякаква
други прелести
Снежен човек 🇧🇬
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре, ...
Работна Марта 🇧🇬
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
И вяра, и Надежда, и Любов 🇧🇬
препъвам се, залитам, падам,
до мене Ти си бил
и на ръце си ме носил,
след време съм разбирала ...
Сълзи 🇧🇬
опустошена и предадена от теб.
Върху ми срина, цялата земя,
а нямам здравината да я нося.
Ти знаеш ли страдание какво е ...
Състояние 🇧🇬
всичко в мене отдавна гори,
просълзеното утро, до края
огънят в мен ще гаси.
Вечер след бита упойка ...
Знам, че ще дойдеш 🇧🇬
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
Живот сладко - горчив 🇧🇬
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...
Пролетта се завърна 🇧🇬
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
За какво прощавам... 🇧🇬
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. ...