Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!... ...
Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините – ...
Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
Протегни ръката си към мен сега,
усети сърцето ми как бие в ритъма на любовта.
Ритъм ту спокоен ту малко див,
но от всичкото красиво нещо аз оставам си щастлив.
Не го ли виждаш мило мое, ...
Ноември се облече в пълнолуние
да обгърне с обич цялото Небе,
да ми припомни времето, когато
изпращах ти любов по всички ветрове.
Всички мисли тичаха към тебе ...
Гледам те и виждам разочарование в очите ти големи.
Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за
прегръдки, рамене.
И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а ...
ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА
Стърнищата, в които се оглеждам,
дали не предвещават скоро буря?
Разчорлила бодливата им прежда,
прегръща ги клокочещата угар. ...
Накацали са щъркелите на самотното дърво
и спомнят си за времената стари,
когато светът не беше пълен със зло,
а хората бяха на всички другари.
Когато човекът в хармония бе ...
Понякога се губя в полумрак,
защото светлината е опасна.
И свикнах с нея, както свикваш с враг,
луната похитил със слънце ясно.
Но полумракът има две лица. ...
От акваторията на старопланинските върхари
прелитаме, додето не стигнем Граняно.
Да можеш да продължиш асертивно
е да се отделиш от сивите злонравици.
Най-после, за да си добре разбран, ...
Семейно положение - ерген.
В годините на прехода - самотен!
По някои стандарти - разорен.
По други е... достатъчно имотен.
Живее - на последния етаж ...
От малка те обичам,
откакто бях дете след тебе тичам.
На всички кръстопъти в живота си те засичам.
Днес всички спомени обличам
май дойде време да те отвличам.
Раздялата е тиха. И дъждовна.
И също като теб – вещае липса.
Полепнал по зениците ми спомен
ме кара да не мигам. И те искам -
обратно във стиха ми - недописан ...
В дъната на празни бутилки,
Търсим истини някакви.
Усмивки през зъби изстискани
И реещи погледи от спомени всякакви.
Вероятно е слънчево някъде в Рая ...
А той, светът, в очите ти се спря
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо, ...
E? Щастлива ли си днес без мен?
Вече толкова време изтече,
откакто ти в онзи августовски ден -
сама от мене се отрече.
Всеки вторник ли дъжд те вали? ...
Често се отнасям във римуван свят,
във свят, във който чудеса се случват.
Красиви мисли в него раждат цвят,
магията във ежедневието присъства.
О, колко е великолепно в него там. ...
Романтика ли е това, да си влюбен до полуда само във една жена.
Постоянно ще е в мислите ти тя, дори съня ти ще обсеби през нощта.
Нима такова чувство описва се със думи?
След като превзела си ми ти ума ми.
Превзе го също и сърцето ми дори. ...