Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Космоса да посетя 🇧🇬

В главата ми е всичко подредено,
в хаоса местата на мечтите знам.
От надеждите ми, ярко осветена,
една мечта не знам защо е там.
А тя все по-ярко в синьо свети, ...

terita

Poesía » De humor, Del paisaje, Filosófica, Civil, Otra

2020-09-24T10:22:55+03:00 1.3K 1 2

Предпочитание 🇧🇬

Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание
на понякога пред винаги,
отсъствие пред тръпнещ скут,
и черната летяща точка в затворено око ...

Liliesofthevalley

Poesía » Otra

2020-09-24T10:19:50+03:00 632

Закъсняло 🇧🇬

/приказно/
Преди любовта да бях умряла –
щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.
Вече сме на чужда територия. ...

rosy88

Poesía

2020-09-24T10:19:02+03:00 689 2 3

Есенен флирт 🇧🇬

Листата с гравитацията флиртуват
облечени във бални тоалети,
а после с обич със земята се целуват
красиви, изчервени и кокетни...
И къпят се в небесната вода, ...

mislitel

Poesía » Del paisaje

2020-09-24T07:21:11+03:00 521 6

Силуети 🇧🇬

На лунната пътека,
витаят силуети.
На есента листата,
златни са конфети.
Въздухът - за двама, ...

Jenna_Stannis1

Poesía » De amor

2020-09-24T06:53:45+03:00 873 1 5

Демон 🇧🇬

Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая. ...

agferdousi65

Poesía » Formas fijas

2020-09-24T06:52:07+03:00 586 2 3

Тръгвай! 🇧🇬

Тръгвай!
За последен път ме нарани!
За първи път не се обръщай!
Завинаги ме забрави...
Тръгвай! ...

meily

Poesía » De amor

2020-09-24T00:34:04+03:00 604 1

Жената 🇧🇬

Жената трябва да бъде обичана. Жената трябва да бъде обичана и
ценена, понякога като малка принцеса, понякога като вредна, но
толкова скъпо на сърцето, малко нещо. Жената трябва да бъде
прегърната, понякога внимателно и нежно, а понякога
с всички сили , кат бушуващ елемент. Жената трябва да бъде оби ...

screaman

Poesía

2020-09-24T00:32:38+03:00 648 2 1

Река от звезди и сълзи 🇧🇬

Многобройните очи на времето
сънуват смисъла в кръвта ми
и нямото от злост, студеното
в града копнее за потайност.
Стените са сами ръцете му, ...

limeruna

Poesía » Otra

2020-09-24T00:31:55+03:00 456 6 7

Моторната песен на колелетата 🇧🇬

Накапах се от тази есен!
Листа по калника, дрънчи...
Да бе дъждът, а то пак – песен
четиритактово звучи.
Ръжда, боя... Е, вече стига! ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor

2020-09-24T00:31:11+03:00 616

Чуждо небе 🇧🇬

Дърво без листа ,по никое време.
Останало голо ,клони овиснало
самотно ,отчаяно ,безмълвно,сиротно.
Съдба отредена на тъжен народ.
Майка самотна, сълзите си бърши ...

aap

Poesía

2020-09-24T00:30:12+03:00 636

Не си тръгвай 🇧🇬

Недей си тръгва завинаги от мене,
знай ще страдам и много ще боли.
Сърцето ми ще плаче наранено,
раздялата ще ми тежи!
Макар, че тръгна, аз няма да забравя, ...

Йорданка-Василева

Poesía » De amor, Verso libre

2020-09-24T00:25:28+03:00 998

Майко Земя... 🇧🇬

Здравей, Майко Земя.
Синя планета. Обетована земя.
Как си днес? Защо плачеш?
Забравих, знам, за теб. Нараних те.
Толкова, че съм те изоставила. ...

Kalia1117

Poesía » Verso libre

2020-09-23T23:56:08+03:00 890 1 2

Сън 🇧🇬

Когато слънцето запали хоризонта
И бавно ражда се деня
При теб ще вляза леко аз на пръсти
Така красива си в съня
Усмихваш се, а сякаш разцъфтява цвете ...

самотния-вълк

Poesía » De amor

2020-09-23T23:55:48+03:00 1.9K 8 16

Кръговрат 🇧🇬

Още миг и ето
ще си тръгне слънцето
което ,ще огрява с ярките лъчи
други хора, други пътища,
други свят дори. ...

RumyanaShtereva

Poesía

2020-09-23T23:54:44+03:00 484 2

С Богом! 🇧🇬

Тук
и вятърът е чужд…
Тук
и слънцето не грее…
Тук ...

генек

Poesía » Versos blancos

2020-09-23T17:38:20+03:00 672 4

Една девойка красива 🇧🇬

Една девойка красива
все в душата ми стои,
болки, тревоги в нея тя приспива,
затуй сърце не може да и устои.
Нежно ще се усмихне тя, ...

hcs

Poesía » De amor

2020-09-23T17:35:06+03:00 561

Тишина 🇧🇬

Прати им, Боже, лошо време,
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя ...

johnson

Poesía » Civil

2020-09-23T17:34:56+03:00 814 2

Истинска любов 🇧🇬

Заседна дълбоко в моето сърце
и не иска то оттам да те пусне.
Сърцето ме предаде, при теб остана,
не чува, че нямам право до теб да бъда.
Обичаме се, но любовта ни е невъзможна! ...

f_e_l_i_n

Poesía » De amor, Verso libre, Otra

2020-09-23T17:34:41+03:00 1.5K 2

Затвор 🇧🇬

До гуша ми дойде от лицемерие и фалш
Повръща ми се от позитивизъм
Изморих се от любов на дребно
Давя се в омраза и цинизъм
Изроди, проповядващи хуманизъм ...

ЗлатинНеделчев

Poesía » Canción de autor

2020-09-23T17:34:26+03:00 775

Августовски ден 🇧🇬

Днес е Август - петдесет и пети.
Птиците, не знам защо не знаят!?
Стълбичка си слънцето изплете
и издига на високо рая.
Две щурчета още звънко свирят, ...

ДИС

Poesía

2020-09-23T15:08:41+03:00 559 4 16

Колко безсмислено времето пилеем 🇧🇬

Колко безсмислено минават дните,
Екрани изпиват ни очите.
Кой, къде, какво, кога
И отминал е мига.
Празен поглед във екрана син, ...

DaniRos

Poesía

2020-09-23T11:28:51+03:00 950 1

... 🇧🇬

Каквото беше, вече е зад мене-
хербарий в гънките на паметта.
Ухае толкова, че да си спомня
щастлива или тъжна съм била.
Каквото предстои, ще бъде утре - ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2020-09-23T10:53:28+03:00 433 1 2

Стол и часовник 🇧🇬

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни в ...

Anterez

Poesía » Verso libre, Otra

2020-09-23T10:53:14+03:00 903 1 3

Рѝмичко 🇧🇬

рѝмичко
успокоявай
радвай
и
съпреживявай ...

rhymefan

Poesía

2020-09-23T10:52:50+03:00 918

Извънземна гатанка 🇧🇬

- От поглед в миг: планета, синя сфера,
вода и суша, жива атмосфера!
От едноклетъчната още ера,
през гигантите измрели вчера,
че до днес с човешката история ...

agferdousi65

Poesía » Otra

2020-09-23T10:52:42+03:00 807

Пламенна Любов 🇧🇬

Пламенна любов, как хубаво звучи.
Пламенна любов и в центъра си ти.
Дива и неубоздана като стихия, тази пламенна любов сърцето мое покори я.
Покори я не със жест, а с думи чисти.
Думи продиктувани от моето сърце. ...

zeratal87

Poesía » De amor

2020-09-23T10:52:24+03:00 689

Лятото, лятото... 🇧🇬

Лятото, лятото...
Лятото, лятото печена житена пита-
търкулна се пак през нивите
и дните останаха есенно тихи.
На залеза седна и пръсна в мисли боите. ...

eleonora6

Poesía » Del paisaje

2020-09-23T10:51:30+03:00 605

Есента и тъгата 🇧🇬

Кой казва, че е тъжен сезон есента,
и да обличаме вече топлата дреха?
Все още е слънчево и песента
на птиците, дава на всички утеха.
Кой казва, че слънчеви дни няма да има, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-23T10:50:57+03:00 569 2

Прорез в тъмното 🇧🇬

Когато погледът замръкне във зениците,
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени ...

DochkaGeorgieva

Poesía » De amor

2020-09-23T10:50:07+03:00 1.2K 6 9

Кръг 🇧🇬

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан ...

Grinam

Poesía » Filosófica, Canción de autor, Verso libre, Otra

2020-09-23T10:47:54+03:00 877

Не те желая в своя сън 🇧🇬

Някакво ми е едно лениво,
мързелът във мен се настани.
Само ми се пие пиво
и сънувам палави жени...
Но нали и в сънищата ма мързи, ...

mislitel

Poesía » Erótica, De humor

2020-09-23T07:04:38+03:00 1.1K 1 10

Преброяване на липсите 🇧🇬

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай! ...

yotovava

Poesía » De amor

2020-09-22T23:12:47+03:00 699 5 8

Нощ 🇧🇬

Аз съм сянката на спомен за човек
и нощта е моето бесило.
С всеки залез умира по нещо в мен
и нима това не е красиво?
Нима нощта не е безпътният ковчег ...

ПетърБояджиев

Poesía

2020-09-22T22:28:48+03:00 695

Муза 🇧🇬

Понякога на рамото ми кацва муза,
и с нейна помощ смогвам да напиша
кога добри, кога по-лоши стихове.
Не се оплаквам! Донякъде съм горд,
че музата при мене се е спряла ...

МинкоАндонов

Poesía

2020-09-22T22:27:57+03:00 617 1

Безсмъртие 🇧🇬

БЕЗСМЪРТИЕ
Тъй както всичко във Всемира,
което дадено е свише,
е просто – тъй и ти да пишеш,
че без дори да го разбира, ...

Ramadan1995

Poesía » Otra

2020-09-22T22:25:35+03:00 495 1 4

Факелът на дързостта 🇧🇬

На младите морето им е до колене,
силата е в техните ръце.
От мечти са вдъхновени,
с жар е пълно тяхното сърце.
Ако някой тази жар разрови, ...

Йорданка-Василева

Poesía » Verso libre

2020-09-22T20:52:31+03:00 1.6K 3

Сладък миг 🇧🇬

Откъсвам си минута от всемира
и я изпълвам с ведър, морски смях,
от пяна е щастливата ми лира,
венче от водорасли си набрах.
Дълбоко вдишвам звездната си вечер, ...

zelenaradost

Poesía

2020-09-22T20:52:08+03:00 707 6 15

Не спирайте сърцето 🇧🇬

dansyto

Poesía

2020-09-22T15:52:21+03:00 465 2 5

На раздяла 🇧🇬

любов се беше
насъбрала в лятото
и на раздяла
то на есента дари
я и благослови я ...

rhymefan

Poesía

2020-09-22T15:49:47+03:00 452