Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Душа, без плът 🇧🇬

С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2020-09-26T10:42:30+03:00 524 2 7

Заслон под сърцето 🇧🇬

Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...

svetlitschka

Poesía

2020-09-26T03:08:59+03:00 588 2 6

. 🇧🇬

По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено, ...

elmaz93

Poesía » De amor

2020-09-25T23:14:24+03:00 721 4

Неканени гостенчета 🇧🇬

В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...

Йорданка-Василева

Poesía » Verso libre

2020-09-25T23:13:23+03:00 1.5K 1 1

Има любови 🇧🇬

Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...

aap

Poesía

2020-09-25T23:13:06+03:00 661 1

Радост 🇧🇬

Къде си радост? Нали тука бе?
Къде си младо, синьо небе?
Къде сте, мои звездни сестри?
Помните ли, къде сте били?
Да! Тук! В мойта душа! ...

goblenka

Poesía

2020-09-25T23:12:47+03:00 726 2 3

Обичам - думите са нацъфтели 🇧🇬

на В. Фр.
Обичам, но защо ли ми се струва,
че изгрева и той ли го целува,
шуми море, в краката му се гали,
и слънцето лъчите в него пали. ...

zelenaradost

Poesía

2020-09-25T23:12:19+03:00 454

…пак е септември… 🇧🇬

Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...

Скитницa

Poesía » De amor

2020-09-25T18:36:15+03:00 758 4 13

Почти... 🇧🇬

Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...

pavli

Poesía » Filosófica, Otra

2020-09-25T18:35:39+03:00 619 1

Зеленият гълъб 🇧🇬

Исках... да имам приятел -
кученце, котка, прасе...
Дълго го търсих в полята,
а той от небето дойде:
Гълъбче, кацна на двора. ...

Yuri

Poesía » De humor, Otra

2020-09-25T18:35:27+03:00 1.4K 5 20

Тъжният есенен дъжд 🇧🇬

ТЪЖНИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
(по Николай Лилиев)
Тъжният есенен дъжд
плаче над моята стряха,
с тъжния есенен дъжд ...

Ramadan1995

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2020-09-25T18:32:20+03:00 585 1 2

Очи в очи 🇧🇬

Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-09-25T18:30:26+03:00 605 7 4

Далеч, далеч от земните затвори 🇧🇬

Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-09-25T15:05:06+03:00 588 3 13

Xризантемово утро 🇧🇬

Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-25T15:04:05+03:00 441 5 8

Щипка щастие 🇧🇬

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...

ДИС

Poesía

2020-09-25T14:50:08+03:00 695 6 16

Новите ни (хомо) нрави 🇧🇬

Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...

mislitel

Poesía » Civil

2020-09-25T13:07:26+03:00 686 21

Думата любов 🇧🇬

Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно- ...

koli4a

Poesía » De amor

2020-09-25T12:17:02+03:00 947 1 5

Есенни контрасти 🇧🇬

Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...

FFortuna

Poesía

2020-09-25T12:15:35+03:00 1.3K 9 13

Ангелче Красиво 🇧🇬

От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...

zeratal87

Poesía » De amor

2020-09-25T12:14:55+03:00 436

Грозна гротеска 🇧🇬

Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...

okok

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2020-09-25T12:14:15+03:00 798

Звяр 🇧🇬

Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила... ...

poisonivi81

Poesía » Filosófica

2020-09-25T12:13:41+03:00 882 2 2

Есенно настроение 🇧🇬

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

LuluSana

Poesía » Otra

2020-09-25T12:12:45+03:00 847 3

Мъката на гората 🇧🇬

Горо ле, Горо зелена,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
телата да си разхладим,
жаждата да си утолим? ...

Йорданка-Василева

Poesía » Otra

2020-09-25T12:12:24+03:00 886

Изкуствуто е вечно, нема страшно 🇧🇬

Един пуйет извади си молива
и каза "Най-гулем е моя..."
съблече ризата кирлива
и написа десет метрова балада.
Прибави още сто миниатюри ...

mislitel

Poesía » Parodias

2020-09-24T19:57:16+03:00 679 10

Tочно затова 🇧🇬

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...

Patrizzia

Poesía » De humor, Filosófica

2020-09-24T19:06:04+03:00 2K 18 41

Есенно проникване 🇧🇬

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега...
Въртят се ветрове,
напира да се пролее дъжд.... ...

morgoth71

Poesía » De amor, Del paisaje

2020-09-24T18:26:58+03:00 797

Миг 🇧🇬

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...

Мимчо77

Poesía » Verso libre

2020-09-24T15:26:08+03:00 772 1 6

Всепобедна вяра 🇧🇬

Страхът е главорез, но е в опасност,
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими: ...

zelenaradost

Poesía

2020-09-24T14:51:46+03:00 3.4K 18 45

Безпилотен 🇧🇬

Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...

ЗлатинНеделчев

Poesía » Canción de autor

2020-09-24T14:45:16+03:00 776

Главоболие 🇧🇬

В главата си открих акордеон.
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.
В главата ми звучи акордеон. ...

Anterez

Poesía » De humor, Otra

2020-09-24T14:28:31+03:00 1.6K 2 15

Самотен Демон 🇧🇬

Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,
сили нямам да спра влиянието ти върху мен...
Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,
ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...
Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ, ...

misskitty.poetry

Poesía » De amor

2020-09-24T14:27:19+03:00 594 2

Нощ в Андалуси́я... 🇧🇬

Нощ в Андалуси́я...
Денят се скри зад хоризонта
потъна в мрак Андалуси́я –
безброй красавици страхотни
нощта изпълват със магия... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2020-09-24T14:23:25+03:00 485

Есенно капричио... (диптих) 🇧🇬

Есенно капричио...
(диптих)
1 . Есенно капричио...
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта - ...

jollyroger

Poesía » Filosófica, Otra

2020-09-24T14:22:49+03:00 420

Из градовете 🇧🇬

из градовете
птички не цвърчат — че ги
страхът помете

rhymefan

Poesía

2020-09-24T14:18:06+03:00 979 1 1

Предчувствие за Есен... 🇧🇬

Предчувствие за Есен...
Гората е с духа на развигора
и в нея бродят летни чудеса...
... но-о Вятърът върти сега нагоре
оранжево-червените листа́... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2020-09-24T14:15:29+03:00 503 1

Алея с номер 20 - 08 🇧🇬

Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2020-09-24T14:02:48+03:00 634 4 7

В съня ти ще се връщам някой път 🇧🇬

В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...

dansyto

Poesía

2020-09-24T10:43:41+03:00 452 6 7

Белоградчик 🇧🇬

Студено е.
Студено от мъгли,
излезли
от прегръдките на вятъра.
Големи обли червенеещи скали ...

670301

Poesía

2020-09-24T10:34:37+03:00 431

Прибиране в къшлата 🇧🇬

Пак звъннаха наблизо, не бе сън.
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял, ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2020-09-24T10:32:14+03:00 540 2

Тишина Безкрайна 🇧🇬

Ти навярно си сега миг от тишина безкрайна.
Не усещаш ли това, прекрасна моя ти омайна.
Разделени, аз и ти от спомени болезнено изречени.
Разделени, аз и ти от спомени, но съдбите ни остават си предречени.
Нима не чувстваш, мило мое, същото и ти? ...

zeratal87

Poesía » De amor

2020-09-24T10:30:53+03:00 648 1