Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I 🇧🇬

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I
- Видяхме се на улицата. Той ме погледна и предложи да пием кафе.
Съгласих се, щото си бях забравила стинките в другия ми бански.
Седнахме и дълбокомислено задремуцахме.
По едно време, съвсем неочаквано, пристигна сервитьорката и ми ритна стола - неволно, разбира се. ...

Биско

Prosa

2007-02-12T14:09:54+02:00 1.4K 1

14.02. 🇧🇬

Разказът ми не претендира за художествена стойност, написан е основно с развлекателна цел, но бих се зарадвала много, ако ви хареса. С него поздравявам всички потребители тук с наближаващия Св.Валентин и и им пожелавам, независимо кой от двата алтернативни празника ще празнуват на 14-ти (а може би и ...

sunrise

Prosa

2007-02-12T08:48:04+02:00 1.7K 2

Факултетска драма ( Епизод 4 ) 🇧🇬

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Здравейте отново! Добре, че не познавате майка ми – що думи, какво слово!
Говоря за сватбата, добре, че поне ми се размина брадвата. Иначе не беше лошо, бяха поканени всички – от Пешо до Гошо. ...

Mimi1001

Prosa

2007-02-11T23:03:05+02:00 1.6K 5

Любов от пръв поглед... 🇧🇬

На тази история ще повярат само тези, които са се влюбвали от пръв поглед, за останалите - приятно четене и дано го изживеете и вие! :)
Смело мога да кажа, че тази история промени живота ми коренно. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи нещо такава, защото никога не съм вярвала в любовта от пръв ...

Rosica

Prosa

2007-02-11T21:14:30+02:00 2K 17

Закъсняло писмо 🇧🇬

Погуби ме, любими, погуби ме. Защо ми взе живота? Отне ми го и избяга далеч – накрай света. А съм сляпа. Не виждам нищо, освен собственото си отражение в огледалото. Сега как да те догоня, за да си го взема, като дори не виждам?

Истинска

Prosa

2007-02-11T16:54:16+02:00 1.7K 6

ЗА ПЪРВИ ПЪТ II част 🇧🇬

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
И тримата стояхме като вкаменени. Ние голи и прегърнати в леглото с Деси, той облечен и изправен до вратата. Трескаво започнах да мисля за какво е тук. Дали идва да ми остави ключа - беше забравил да ми го върне - или идваше завинаги при мен. И какво намираше!? Неспосбна бях да помръдна ...

svetlanal

Prosa

2007-02-11T03:39:46+02:00 2.4K 7

ЗА ПЪРВИ ПЪТ III част 🇧🇬

Мушнахме се и тримата в банята. Деси в началото не искаше, но кoгато ние настояхме, се съгласи. Напълнихме ваната и двете с нея седнахме вътре. Жак хвана подвижния душ и ни обля с вода. Започнах да я къпя. Най-напред с шампоан й измих косата. После отлях от белия кокос върху гърдите и корема й и зап ...

svetlanal

Prosa

2007-02-11T03:32:59+02:00 1.7K 6

ЗА ПЪРВИ ПЪТ I част 🇧🇬

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Бях изпаднала в депресия. След пет години всеотдаване, той ме заряза. Взех си отпуска. Не исках никого да виждам. Когато си лягах, пиех приспивателни, когато се събуждах, пиех алкохол. Не исках да мисля, да си спомням, да разсъждавам. Вече нямаше за какво да мечтая. Пет години все обеща ...

svetlanal

Prosa

2007-02-11T01:49:08+02:00 2.9K 8

Спомен 🇧🇬

Леденият нощен вятър брулеше короните на дърветата. Нападалите сухи листа танцуваха вяло по стария, набразден от мъка и време паваж, който унесен слушаше воят на нощта - ридания и болка, загърнати в предчувствие… Нямаше никой. Само луната надничаше плахо, зад черните облаци, а светлината и галеше не ...

Shax

Prosa » Relatos

2007-02-11T00:53:02+02:00 2K 1

6 месеца ЛЮБОВ 🇧🇬

6 месеца ЛЮБОВ

Това е един обикновен разказ, неотличаващ се от другите с нещо по-особено. Със съвсем обикновена тема, а не с нова и непозната досега. И историята, която се описва тук е съвсем обикновена и за обикновени хора ...

Annihilator

Prosa

2007-02-10T23:47:21+02:00 2.3K 5

Отново заедно 🇧🇬

Разказ 3 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво - тъжно, но хубаво.
- Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?
- Не, добре съм. ...

Rumiko

Prosa

2007-02-10T20:21:27+02:00 1.2K

Погребението ми 🇧🇬

Разказ 2 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Ето ме тук - пристигнах. Колко време падах. Няма значение. Сега стоя и гледам мъжа, който излиза от сянката, ето, вече виждам лицето му. Висок, слаб с руса, до кръста дълга к ...

Rumiko

Prosa

2007-02-10T19:48:20+02:00 1.4K 1

Смъртта ми 🇧🇬

Разказ 1 oт цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Отварям очи, наоколо е непрогледен мрак. „Сляпа ли съм? Не просто е тъмно. Къде съм? Не зная.” Чувствам че падам. Не ме е страх. Странно… душата ми е обладана от спокойствие. ...

Rumiko

Prosa

2007-02-10T19:39:51+02:00 1.2K

Еф 2 🇧🇬

F2
Днешните деца се раждат компютърно грамотни.
Когато беше на 2-3 годинки, Боби много обичаше баба му да му чете приказки. Когато дойдеше време за лягане, той се гушваше при нея под одялото, тя вземаше книгата и започваше...
Какво виждат очите ми в един хубав ден?...
Пак са си легнали и пак си чета ...

Sorbus

Prosa

2007-02-10T19:36:40+02:00 1.2K 5

Човекът Омраза 🇧🇬

“Напълно изпразнен от мотиви,
той беше чистата проява на омразата…”
/откъслечна бележка на наблюдаващ психолог за рецидивист осъден на смърт/
Срещнах го вчера по пладне. Беше мараня, а междуселищният път се стелеше бездушен. Жигулата на татко, която напоследък шофирах, се свлече в канавката, а двига ...

чезал

Prosa

2007-02-10T15:04:47+02:00 1.4K 6

МразЯ! 🇧🇬

МразЯ да обичам без да те признавам! МразЯ да желаЯ другите да впечатлЯвам! МразЯ да имам нужда да чуЯ гласа ти! МразЯ, когата не мога да те избиЯ от ума си! МразЯ, когато с други те виждам и нищо не казвам! МразЯ да се държа така сЯкаш нищо не забелЯзвам! МразЯ да не си до мен! МразЯ да не ми се об ...

iFkb

Prosa

2007-02-10T01:48:32+02:00 1.2K 1

След 1 година заедно 🇧🇬

Гледам телефона, а той пак болезнено мълчи. Потъвам в мъчителни спомени за далечни
времена, през които аз и ти си говорехме по цели нощи колко се обичаме и колко
много си липсваме един на друг. Мисля си как някога знаех всеки ден как си и
какво правиш. Аз бях част от твоя живот и ти от моя. Днес, го ...

Слънчицето

Prosa

2007-02-09T16:30:41+02:00 3.3K

The man of my dreams... 🇧🇬

Прибирайки се у дома, тя затръшна вратата на коридора. Тичешком влезе в стаята си и се хвърли на леглото, сякаш то беше единственото й убежище. Тя силно притисна възглавницата и прилепи прекрасните си алени устни към нея. Стискаше я здраво, подобно на удавник насред океана, чийто единствен начин да ...

BiSeR_MoI

Prosa

2007-02-09T16:18:09+02:00 3.1K 4

Добротата по земята 🇧🇬

Живяло някога едно момиче. То много обичало да прави добро, защото знаело, че един ден доброто ще се върне при него. И както повечето добри деца, то било бедно. Живеело в приют за бездомни деца и имало много приятели, защото винаги им помагало.
Един ден то видяло един от своите приятели тъжен и мрач ...

AirDreamer

Prosa

2007-02-09T01:58:00+02:00 1.4K 2

Всички са против теб... 🇧🇬

И до кога така? А до кога! Няма край, нали? Аз си го направих, нали, аз сама се
поставих на това изпитание на душата и живота ми. Какво друго можех да направя?
Защо пък да не ти простя, че за един миг срина живота ми. Мислех, че съм си взела
поука и никога повече нямя да позволя на някой да ме наран ...

Слънчицето

Prosa

2007-02-08T18:40:21+02:00 1.6K 2

Угасването на свещта 🇧🇬

Тъмна стая. Пожълтели тапети. Стар продънен диван. Малка масичка в ъгъла спяща. Догаряща свещ. Самотно дете...
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надра ...

Dona

Prosa

2007-02-07T20:41:43+02:00 2K 5

За теб 🇧🇬

Някога имах много добър приятел, дори бяхме в един клас. Споделяхме си почти всичко, съветвахме се за момичетата и момчетата, които харесвахме. Аз вярвах във него, знаех че може да постигне много в живота си. Мислех, че си по-различен от останалите момченца. Това беше ти! Мина време, пораснахме, ста ...

plami7o

Prosa

2007-02-07T13:00:57+02:00 1.8K 2

Проект "Хаос" 🇧🇬

Глава 1
Името ми е Тайлър. Тайлър Дъртан.
Може би сте чували за мен, може би дори сте ме виждали, ако сте били в "Боен клуб" или участвате в еволюцията му "Проект Хаос".
Да - онзи Тайлър Дъртан, който бе в заглавието на вестниците преди 5 години, да - същият онзи Тайлър, който се опита да взриви сгр ...

__FREEMAN__

Prosa

2007-02-06T23:39:36+02:00 1.6K 3

Просто история... 🇧🇬

***
… някога тя бе добре.Говореше,смееше се и се радваше на детството си…
Последните месеци бяха трудни, майка й се разболя. Незнайно защо не и казваха от какво е болна. В главата на Каси изникваха въпроси, чийто отговор не бе сигурна, че иска да узнае - “Защо ходят толкова често до София? Нещо не е ...

BabyJohnson

Prosa

2007-02-06T23:31:08+02:00 1.2K 1

Желанието (Глава І) 🇧🇬

Хайма копнееше да го докосне. Той, изтъкан от светлина и енергия, неудържимо я привличаше и караше буйната й кръв да се вълнува, желанието бучеше в ушите й, заслепяваше я. В полумрака на стаята тя приличаше на еретична принцеса, изкусителка и разрушителка. Черните й очи горяха и примамваха наустоимо ...

Diabolic_Angel

Prosa

2007-02-06T21:19:34+02:00 947

"Моделът" 🇧🇬

Това е разказ от моята първа книга - "Моделът". Бих искал да го споделя с Вас, тъй като зная, че Вие ще го оцените безпристрастно.
Модел 13.04.2003г.
- Имаш един ден! – Затваряйки вратата на къщата, каза той. - Този ден е само наш! Можем да правим каквото пожелаеш!
Тя влезе навътре във всекидневната ...

lubimo

Prosa

2007-02-06T16:01:26+02:00 1.7K 2

Една влюбена жена от 2103-а IV - Мелампус разказва 🇧🇬

О, Мелампус – не дишаше сърцето на Белла, – когато будна в света закрача, мисълта без свян и пречка, и с устрем най-голям при теб отлита, а щом ресници неусетно склопя и в съня отворя си очите, образът ти мигом отпреде ми изниква, най-мил, най-близък, тъй светъл и любим. Умолявам те, кажи, има ли ка ...

чезал

Prosa

2007-02-06T11:03:35+02:00 1.9K 6

сборните групи мразя 🇧🇬

Виждал съм много клошари, но никога такъв с котка. С черна котка, с бели лапички и с рижо куче. Кучето, обаче го видях после. Всъщност първо видях котката, която вървеше, гордо вдигнала опашка, после клошарят, който, пушейки цигара, отиде до контейнера, за да провери какво точно изхвърли една добре ...

kocekoev

Prosa

2007-02-05T23:41:26+02:00 1.2K 2

Приказка за Душата 🇧🇬

„ -Защо ме разбираш така идеално?
-Защото ние сме двете части на едно цяло. Различаваме се само по обвивката."
Някога преди много години някъде далече в едно друго измерение, живееше Великия Творец. В това измерение нямаше г ...

Романтик

Prosa

2007-02-05T20:51:14+02:00 2K 23

Гласове 🇧🇬

- Чакай, чакай да ти разкажа една смешка...
Тия очи не мога да ги понеса тъжни...
Ама на теб май ти е хубаво че си тъжен... то понякога си е много хубаво даже... ми... изживей си го...
Вчера бяхме в завода ... Ух че мръсно, ...

Цвети-Киара

Prosa

2007-02-05T20:23:42+02:00 1.3K

Мъртвата 🇧🇬

Сигорно на всички вас Ви е интересно, защо съм се нарекла "Мъртвата". Та как да се нарече човек без душа, чувства и други такива гадости. Аз не почитам никой и нищо, ако искате доказателства ето:
1. Аз съм на 16 години както вече Ви е ясно, гаджето ми е на 35 години и от 2 години сме заедно. За тези ...

Мъртвата

Prosa

2007-02-05T20:13:22+02:00 1.4K 5

Завинаги 🇧🇬

***
Какво правиш, когато някой ти липсва безумно много? До болка много? Когато дъхът ти спира от това? Когато всичко, което усетиш, го свързваш с него? С лика му? С гласа му? С него… И тиха болка плаче в душата ти, и стаена ярост се прокрадва в сърцето ти... Гори те…мисълга те гори и свива стомаха т ...

nvx

Prosa

2007-02-05T08:57:07+02:00 1.5K

НА ЗАЗОРЯВАНЕ 🇧🇬

НА ЗАЗОРЯВАНЕ
Една жена на трийсет и три - това съм аз. Една самотна жена на трийсет и три. И аз съм имала първа любов още в училище. Даже мечтаехме като завършим да се оженим, но той замина за Америка. Чаках година-две да с ...

svetlanal

Prosa

2007-02-05T08:50:08+02:00 1.2K 7

НА СВЕЩИ 🇧🇬

- Искаш ли още малко кафе?
- Не, защото ако пийна повече, довечера няма да оставя мъжа ми на мира.
- Ще ти сипя и мляко, айде остани още малко!
- Добре, давай млякото! Ужасна лепка си!
- А не е ли по-добре да сипя по малко кола и водка? ...

svetlanal

Prosa

2007-02-05T00:54:59+02:00 1.3K 9

Изгрев,но без залез 🇧🇬

Беше ранна есен, времето бе прекрасно, нямаше го палещото Слънце от лятото, а вместо него имаше приятната топлина в иначе мрачните дни на този сезон. Но този ден бе различен, той бе слънчев, всяко растение бе все още зелено, но вече се виждаха първите жълти листа. Животинките из парка събираха каква ...

BulSoldier

Prosa

2007-02-04T12:33:49+02:00 1.6K 3

Първична история 🇧🇬

Първична история
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след ...

Werewolf

Prosa

2007-02-04T01:01:18+02:00 1.4K

Лъжлива дума 🇧🇬

Дишаше трудно, не умееше да се владее ни най-малко, ръцете му бяха на
облегалката на стола и`. Събра сили и го изрече: “Обичам те!”. Беше таял
истината дълбоко в себе си в продължение на 5 години, беше стоял редом до нея,
успокояваше я винаги, когато беше разстроена и я подкрепяше във всяко едно ней ...

irra

Prosa

2007-02-04T01:00:52+02:00 1.1K 2

Джин с рибка 🇧🇬

ДЖИН С РИБКА
Златната рибка плуваше лениво из микроязовира, когато забеляза близо до брега един апетитно гърчещ се червей. Не беше гладна, но от улавящите я от време на време сухоземни двуноги чудовища беше научила, че авант ...

Svetozar

Prosa

2007-02-04T00:39:06+02:00 1.1K 3

Момчето от последния чин 🇧🇬

Момчето от последния чин... Момчето със зелените очи... Той е красив, чаровен и така различен от всички останали... В един момент е саркастичен и агресивен, а в следващия от устата му излизат най-нежните думи... Като тайнствен оратор омайва женското сърце... Погледът му те пленява, а красивите неща, ...

Dona

Prosa

2007-02-04T00:21:20+02:00 2.1K 4

Моят данък 🇧🇬

Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...

Samion

Prosa

2007-02-04T00:14:29+02:00 1.3K 5