Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Лудата 🇧🇬

Адриана не можеше да заспи. Стоеше по халат и се взираше в гледката, която се виждаше през прозореца. Под очите си имаше дълбоки, тъмни сенки. Изглеждаше отчаяна, но и тя самата не беше съвсем сигурна защо. Взимаше много силни приспивателни, но от честата употреба, спряха да ù действат.
Минаваше 1 ч ...

nemilinedragi

Prosa » Relatos

1.3K 2

18+ Еротичен глад 🇧🇬

Ти стоиш права. Аз те целувам продължително по устните. Спускам се бавно по дългата ти шия. След това обсипвам с целувки раменете. Вдъхвам дълбоко мускусния аромат на тялото ти. Нежно лизвам едно след друго заострените зърна на гърдите ти. При допира те се втвърдяват до краен предел. Захапвам лекичк ...

marin62

Prosa » Erótica

1.9K 1

Моята Свята Родина България 🇧🇬

(Писмо до всички, които мислят като мен)
Родина - има ли човек, който не е произнасял тази дума? Не вярвам! Всъщност, може и да има, но това ще да е някой на много, много ниско интелектуално ниво.
А какво е Родина? Боже, колко се затрудних да дам кратко и точно определение.
Родина - там, където съм ...

snevra

Prosa » Cartas

1.7K 1

Следващият автобус 🇧🇬

Вальо нямаше търпение да я види и отиде на автогарата 15 минути по-рано. Беше ù взел прекрасен букет хризантеми. Видя я още в автобуса, залепена за прозореца и търсеща го с поглед, и ù помаха с дясната си ръка, докато с лявата прикриваше цветята зад гърба си.
Роси и Вальо имаха щастлива връзка от дв ...

Kalinski

Prosa » Relatos

2.9K 8

Съдбоносно 🇧🇬

- Чувстваш ли се предадена ? – попита Ана, оставяйки химикала настрана и насочвайки цялото си внимание изцяло и само към мен.
- Предадена? Ха, не. За да те предадат, означава да имаш очаквания, да обичаш, да се доверяваш. А мисля, че и двете се убедихме, че съм неспособна на подобни неща.
- За съжал ...

minnee

Prosa » Novelas y novelas cortas

806

Ангели от детството 🇧🇬

Ангели от детството
Не се страхувай да погледнеш назад.
Това което си загубил, се намира там - в онзи по-чист свят.
Страници от книгата-живот не мисли да късаш.
От спомените-скъпи не се опитвай за секунда да избягаш. ...

RDP

Prosa

913

Разковани дъски - 64 🇧🇬

Зададох в един форум въпроса: "Как да се избавя от излишните килограми?" и разни феминистки веднага ме набедиха, че искам да се отърва от жената.
"Узо Паралия - гърците са го измислили". Обаче "Узо" с паралия, са го измислили българките
/интерпретации върху рекламен текст/.
Ако сте изпуснали първите ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 14

За елфите, троловете и ежедневието ни 🇧🇬

Стори ù се, че видя нещо с периферното, обърна се нещото беше изчезнало. Продължи да пуши и упорито се взираше в дървото отсреща.
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и ...

greenjane

Prosa » Relatos

865

Сърничката 🇧🇬

СЪРНИЧКАТА
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му ...

purko59

Prosa » Relatos

2.3K 2 10

Тези двамата 🇧🇬

ТЕЗИ ДВАМАТА
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...

exuded

Prosa » Relatos

869 2

Камбани 🇧🇬

Камбани
Всеки ден се будя изпълнен с оптимизъм.
Трудно е сред масата да вървя - изпълнена с негативизъм.
Раздавам усмивки, нищо не ми коства.
Получа ли в замяна – горд съм – за това милея-силно зная, че си струва. ...

RDP

Prosa

881

На косъм 🇧🇬

Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...

Lostov

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 6

Парадоксът на Обсадата 🇧🇬

Парадоксът на Обсадата
Аз съм професионален убиец. Спокойно, не убивам хора. Убивам възможности. Заради някаква патриархална привързаност към обещанията, които с времето износват своята искреност и всеки друг би ги забравил, но не и аз. Не и Аз! В началото отказвах да се съобразявам с променящата се ...

линасветлана

Prosa » De humor

1.4K 6

Поражение 🇧🇬

Попита ме защо поражение....
Когато ... чувстваш към някого това, което аз към теб....
Той е не само поражение...
той е победа...
и жажда и страст и.... ...

sunchine

Prosa » Cartas

1.4K

Форд от Фордовете 🇧🇬

Шефът ми е англичанин с фамилията Форд. Ако беше българин, щеше да е Фордов и да казват, че е от Фордовете… Не че има значение – хареса ми хрумването.
Освен че е собственик на фирмата, в която работя, Форд е четиридесет и пет годишен, милионер. Женен е с две деца – типичното английско семейство, но ...

mitval

Prosa

1.6K 3

Непораснало дете 🇧🇬

Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.3K 7

Молитва 🇧🇬

Молитва
Толкова много тъга дълбоко в мен посята,
стоя на тъмно в стаята си - свит в ъгъла крещя.
Греховете си разбирам – треперя – моля се за опрощение.
Спасение желае за тази прокълната душа – не ми е нужно съжаление. ...

RDP

Prosa

1.4K 1

Урок от ежедневието 🇧🇬

Урок от ежедневието
Искам да споделя една обикновена ежедневна история.
Сутрин. Майката стана рано и започна, както всеки ден да готви. Беше си подготвила продуктите от предния ден. За съжаление видя, че няма да ù стигне чесъна. Тогава тя извика дъщеря си.
Тя беше малко момиче със закръглени бузи. К ...

Alina1

Prosa » Relatos

929 1

Мери Попинз и други разни съвременни лиготии 🇧🇬

Мери Попинз? Неее... Това създание Господно се движеше с достолепните си 100 кг. с финес и изящество, на които са неспособни дори и 45 кг. манекенки, дефилирали поне 10-тина години по световни подиуми. Пантерите са се учили от нея на гъвкавост.
Собственичката на студиото за разкрасяване можеше да бъ ...

greenjane

Prosa » Relatos

1.1K 3

Кит и бабаит 🇧🇬

КИТ И БАБАИТ
Плувам си спокойно в морето, няма вълни, водата – топла, прозрачна, прегръщам я и тя ми отвръща със същото, какво да ви кажа – еротика, красота. Увлякох се, едва виждам вече брега, май влязох доста надълбоко.
Тъкмо реших да обърна и гледам насреща ми – кит.
Не бях срещал досега кит и за ...

exuded

Prosa » De humor

904 1 2

Из изповедта на Гларуса 🇧🇬

Не знам дали ви е направило впечатление, но това лято, на северния плаж, всичките спасители са над 50, а някой дори са прехвърлили и 60-така. Може и да е ейч-арска политика на концесионера, но по-вероятно да е резултат на демографската криза. Както и да е, щото не затова ми е думата, ами за онова, щ ...

lordly

Prosa » De humor

1.5K 2

Тя беше 🇧🇬

ТЯ БЕШЕ
Прехвърли хребета. Остана малко и му се стори, че в далечината вижда нещо розово; очите му бяха замъглени, сигурно си въобразяваше. Беше ужасно уморен, сърцето му биеше като конски копита в суха земя, краката едва го държаха.
- Това не ти е времето, когато на власт бе дясното! – изкрещя му ч ...

exuded

Prosa » Relatos

1.5K

Време за море 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА МОРЕ
Време е за море. Слънцето блести, жега е, облаците са захарен памук, който се топи от пот, а морето е мястото, където човек може да се поотпусне, да забрави тъпата работа, беса на жената, недоволството на децата и безсмислието на живота.
Няма смисъл да бързам. Морето няма да избяга. То ...

exuded

Prosa » De humor

817 2 2

Северозападен монолог 🇧🇬

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...

йеромонах

Prosa » Bosquejos literarios

2.8K 2 18

Една трамвайна спирка време 🇧🇬

Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като д ...

670301

Prosa » Otros

730

Шах с пешката 🇧🇬

ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...

йеромонах

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K 1

Буря 🇧🇬

"Който сее вятър, жъне буря"
/древна мъдрост/
Всичко, което започва достойно е в състояние да завърши недостойно, но и това, което започне недостойно, може да има достоен край. Какво насърчение, нали? И какъв уплах..
Но, ако трябва да сме честни, а то трябва, е нужно да напомня, че недостойното нача ...

Lebovski

Prosa » Relatos

1.7K 1 5

Уличният музикант 🇧🇬

В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...

mitval

Prosa » Bosquejos literarios

1.8K 9

Софиянката 🇧🇬

Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...

chochone

Prosa » Relatos

1.4K 3

Семейството сезон 18 епизод 248 🇧🇬

Желанието и да си го излее на някой беше голямо. Съдейки по безкрайните чернови разпилени по пода, човек може да си помисли че нещо се опитва да излезе от нея, но все не намира правилния начин. Беше започнала да пише отново. Дали възпитанието действа като като знак стоп или самоналожения убийствен с ...

greenjane

Prosa

852 2

Дъх на сладолед 🇧🇬

Беше слънчев летен ден. Подухваше лек вятър с мирис на море.. Анна стоеше точно срещу плажа, под чадъра замислена и втренчена в един сладолед.Тя хвана с ръце главата си и дълбоко се замисли. Мислите ѝ бяха съсредоточени върху двама мъже, които бяха специални за нея. Триж и Алек. Триж беше влюбен в н ...

pamitam

Prosa

600

Кутия за спомени 🇧🇬

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...

dust-in-the-win

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Дронове 🇧🇬

ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...

exuded

Prosa » De humor

840 1

Истории 🇧🇬

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

sneakylittlething

Prosa » Relatos

755 1

Като миналия път 🇧🇬

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...

causaperduta

Prosa

755

Като без дом 🇧🇬

Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...

m770921

Prosa » Otros

999 1

Мисли и безмислици по ваканционно време 🇧🇬

Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...

линасветлана

Prosa » Otros

1.5K 1 12

Смехът на гората 🇧🇬

"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...

babymetal3

Prosa » Relatos

990

Кратка реалност 🇧🇬

Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

947

Работна среща 🇧🇬

РАБОТНА СРЕЩА
Двама едри работодатели, прилично сложени, грозни и доста дебеловрати, говореха помежду си за бизнес и за това-онова. Повече си говореха за онова, но не е прилично да пренасяме речта им директно върху листа, ще го изчервим, та затова ще опишем дискусията им за това:
- Аз на моите докат ...

exuded

Prosa » De humor

845

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Лудата 🇧🇬

18+ Еротичен глад 🇧🇬

Моята Свята Родина България 🇧🇬

Следващият автобус 🇧🇬

Съдбоносно 🇧🇬

Ангели от детството 🇧🇬

Разковани дъски - 64 🇧🇬

За елфите, троловете и ежедневието ни 🇧🇬

Сърничката 🇧🇬

Тези двамата 🇧🇬

Камбани 🇧🇬

На косъм 🇧🇬

Парадоксът на Обсадата 🇧🇬

Поражение 🇧🇬

Форд от Фордовете 🇧🇬

Непораснало дете 🇧🇬

Молитва 🇧🇬

Урок от ежедневието 🇧🇬

Мери Попинз и други разни съвременни лиготии 🇧🇬

Кит и бабаит 🇧🇬

Из изповедта на Гларуса 🇧🇬

Тя беше 🇧🇬

Време за море 🇧🇬

Северозападен монолог 🇧🇬

Една трамвайна спирка време 🇧🇬

Шах с пешката 🇧🇬

Буря 🇧🇬

Уличният музикант 🇧🇬

Софиянката 🇧🇬

Семейството сезон 18 епизод 248 🇧🇬

Дъх на сладолед 🇧🇬

Кутия за спомени 🇧🇬

Дронове 🇧🇬

Истории 🇧🇬

Като миналия път 🇧🇬

Като без дом 🇧🇬

Мисли и безмислици по ваканционно време 🇧🇬

Смехът на гората 🇧🇬

Кратка реалност 🇧🇬

Работна среща 🇧🇬

Cola