Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Обратният път 8 продължение 🇧🇬

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...

HAATOR

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.3K 3

Септична яма - Част 2.1 🇧🇬

Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...

boky10

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K

Детска рисунка 🇧🇬

Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...

Myth

Prosa » Relatos

961

Лудата 🇧🇬

Дъждът се изливаше от потъмнялото небе и посрещачите се бяха скупчили под навеса на гарата. Хората с нетърпение поглеждаха към релсите, в очакване на влака, в който бяха техните близки. Не бях закъсняла и облекчено си поех дъх. Бях мокра, въпреки че се опитах да се предпазя с чадър, който се оказа н ...

tankatanka79

Prosa

1.1K 1 6

The Memory Jars 🇬🇧

The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...

eomer

Prosa » Relatos

3.4K

Неразказани спомени от детството 🇧🇬

Годината е 1950. Завърших първи клас в родния Шумен. През същата година баща ми завърши в София стоматология. Назначиха го в Тутракан. Дотогава там не е имало зъболекар и хората са пътували до Русе, за да си лекуват зъбите. Майка ми преподаваше в прогимназията математика, аз постъпих във втори клас, ...

yogimax

Prosa » Otros

1.3K 1

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна 🇧🇬

Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

1.4K 1

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...

exuded

Prosa » Relatos

874 3

И все пак, Соломоне 🇧🇬

"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми д ...

Lebovski

Prosa » Relatos

1.1K 4

Глупавия 🇧🇬

ГЛУПАВИЯ
В длъжностната характеристика на Глупавия пишеше: „Да разнася пощата и писмата до всички организации, предприятия и учреждения в общината, да помага при разпределянето на получените пратки, бандероли и кореспонденция.” Глупавия бе съвестен служител, вършеше всичко, което му кажат, никога не ...

exuded

Prosa

852 1

* * * 🇧🇬

Бог не ù прости
Момичето е мъртво, Бог не ù прости, тя е мъртва като Исус, тя плати за греховете си! Момичето е мъртво, седи в ъгъла черната ù душа, вече сили да моли няма и съвсем се загуби в тъмното, тя е мъртва защото Исус, не ù прости, мъртва е и няма да се върне... Помните ли жалката ù душа? Тя ...

maria97

Prosa

637

Разстоянието не разделя 🇧🇬

И когато някой ти каже, че думите не значат нищо, знай, че понякога те са по-силни от разстоянието, делящо устните, които ги изговарят...!

zlatanas1504

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

874 1

За добро утро 🇧🇬

Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

957

Смисъл 🇧🇬

Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.6K 3

За Една Мечта 🇧🇬

За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...

P.Halliwell

Prosa » Otros

1.3K

Овчарят 🇧🇬

ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...

exuded

Prosa » Relatos

892 2

Истински живот 🇧🇬

Аз съм Едмунд Шулц и цял живот съм бил жертва на административни грешки.
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...

AndrewValentine

Prosa » Relatos

791 1 1

Мандарини през юли 🇧🇬

Беше тиха и спокойна юлска вечер. Жегата, която ни изпоти минимум три пъти през деня и заради която изядох една кофа сладолед, тъкмо си бе отишла с последните слънчеви лъчи. Въпреки това все още се усещаше задухът, който те кара да искаш да лежиш и да не правиш нищо. Беше ме обзел един такъв мързел, ...

belayanoch

Prosa » Relatos

804 1

Фея 🇧🇬

- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...

bellaself

Prosa » Relatos

1.3K 1

Незабележима истина 🇧🇬

Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - поп ...

BeBeLove

Prosa » Relatos

668 1 3

Катастрофа 🇧🇬

КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...

exuded

Prosa » Relatos

890 3

Пристанала 🇧🇬

ПРИСТАНАЛА
по едноименното стихотворение на Христо Ботев
/сценарий за късометражен филм/
СЦЕНА 1-ЕКСТ. КИТНО ПЛАНИНСКО СЕЛЦЕ. ДЕН.
Лято е. Сгушеното в планината селце се пробужда. Чува се ...

svobodey

Prosa

1.3K

Дяволският остров 🇧🇬

Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...

Blagoslava77

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1K

Да се изгубиш на Луната 🇧🇬

- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...

feelings_hunter

Prosa » Relatos

1.2K 4

Аре стига, бе! - 11 🇧🇬

Аре стига, бе! - 11
Както и да е!
Наближих болничната стая и тъкмо да влезна вътре дочувам:
– Госпожа... госпожа, моля за вниманието Ви!
Обърнах се и видях един мъж да ме приближава. Бе облечен в сив костюм. Кафявата му вратовръзка – въобще не се връзваше нито на сивото сако, нито на жълтеникавата м ...

sirDIMITRI

Prosa » De humor

1.6K 8

Приказка за принцеса синеока и жаба пъстроока 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Та ...

Galifray

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.4K 2

Самураят 🇧🇬

Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите р ...

Lebovski

Prosa » Relatos

1K 1 1

Разковани дъски - 65 🇧🇬

Не си оставяйте вратички там, където има само стени...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.8K 12

Храбрият оловен войник 🇧🇬

Тони седна на земята и надникна под леглото.
Разстоянието между матрака и пода е много специално пространство, където във всяка детска стая се спотайват какви ли не интересни тайнствени неща. Някои са попаднали случайно там – изтърван молив, изчезнал чорап, зловеща безформена сянка, която винаги се ...

AndrewValentine

Prosa » Relatos

883 2

Жените 🇧🇬

Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че ...

denisima

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

938

Онзи ден 🇧🇬

Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

996 2

Спомен за ухание на люляк 🇧🇬

– Още едно! – побутна чашата едва-едва и отпусна глава на лакътя си. Беше светъл мъж, с пепелява от палещото гръцко слънце коса и тъмни мътни очи , с присъщия за преждевременно остаряващите хора израз. Слабоват, висок и леко прегърбен, като че ли нещо го гореше – дали слънцето или нещо друго - никой ...

esenna

Prosa » Relatos

1.2K 3

Младежки пъпки 🇧🇬

МЛАДЕЖКИ ПЪПКИ
Само да ми се махне от лицето тая отвратителна гнойна пъпка и направо ще ù скоча. Няма значение къде и как, горе-долу знам къде живее, Студентският град не е толкова голям, няма и шейсетина блока, ако трябва ще обиколя всички общежития едно по едно...
Влюбен съм до уши в нея. Не сте в ...

exuded

Prosa » De humor

962

Свързани противоположности 🇧🇬

- Докога трябва да чакам да вземеш решение? - попита унило Мади.
- Защо така си се разбързала? Като реша, ще ти кажа. - отвърна ѝ ядно Кери.
Те бяха 18 - годишни еднояйчни близначки. Чернокоси, синеоки, стройни, с трапчинки (Мади на дясната буза, а Кери - на лявата). И до тук се свеждаше тяхната при ...

BeBeLove

Prosa » Relatos

857 1 2

До брезата 🇧🇬

ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...

exuded

Prosa » Relatos

1K 9

Учител по неволя - Проблясък в мрака 🇧🇬

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Проблясък в мрака
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
- Добър ден – поздрави люб ...

Galifray

Prosa » De humor

979 1

Лирика за един приятел 🇧🇬

*Happy birthday, Happy birthda-a-ay..*
Аз много обичам да карам колело. Ама имам предвид – наистина страшно много обичам. Понякога се чудя как функционира организма ми докато маневрирам нагоре-надолу по бургаската морска градина, без да се взривява.
Второто нещо, което обожавам е Скитълс. Никой не м ...

smallevil

Prosa » De humor

1.5K

Убийствена любов 🇧🇬

Задимена стая. Красива, чернокоса жена с размазан грим седи свита в ъгъла и плаче. Висок, привлекателен мъж пуши ожесточено цигара, крачейки от дивана до вратата и обратно. Дори слепец може да усети тягостната атмосфера между тези две души.
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...

BeBeLove

Prosa » Relatos

712 1 2

Простор 🇧🇬

ПРОСТОР
Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.
Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на ...

exuded

Prosa » De humor

1K 5

Простички мисли на един обикновен човек - 9 🇧🇬

Човек, който непрекъснато се обяснява в любов към парите, постепенно обезценява душата си до трийсет сребърника...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Обратният път 8 продължение 🇧🇬

Септична яма - Част 2.1 🇧🇬

Детска рисунка 🇧🇬

Лудата 🇧🇬

The Memory Jars 🇬🇧

Неразказани спомени от детството 🇧🇬

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна 🇧🇬

Среща 🇧🇬

И все пак, Соломоне 🇧🇬

Глупавия 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Разстоянието не разделя 🇧🇬

За добро утро 🇧🇬

Смисъл 🇧🇬

За Една Мечта 🇧🇬

Овчарят 🇧🇬

Истински живот 🇧🇬

Мандарини през юли 🇧🇬

Фея 🇧🇬

Незабележима истина 🇧🇬

Катастрофа 🇧🇬

Пристанала 🇧🇬

Дяволският остров 🇧🇬

Да се изгубиш на Луната 🇧🇬

Аре стига, бе! - 11 🇧🇬

Приказка за принцеса синеока и жаба пъстроока 🇧🇬

Самураят 🇧🇬

Разковани дъски - 65 🇧🇬

Храбрият оловен войник 🇧🇬

Жените 🇧🇬

Онзи ден 🇧🇬

Спомен за ухание на люляк 🇧🇬

Младежки пъпки 🇧🇬

Свързани противоположности 🇧🇬

До брезата 🇧🇬

Учител по неволя - Проблясък в мрака 🇧🇬

Лирика за един приятел 🇧🇬

Убийствена любов 🇧🇬

Простор 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 9 🇧🇬

Cola