Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Приказка за последния 3-та глава 🇧🇬

3
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...

dai-sy

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.1K

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

pinkrose

Prosa » Relatos

3.4K 9

Из живота на един български неиздаден автор 1 🇧🇬

Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...

delta_f

Prosa » Relatos

1.5K

Нека ти разкажа: „Защото го обичам” 🇧🇬

- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...

MotoPsychoSymphony

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.2K 6

С мирис на праскови (4-та, последна част) 🇧🇬

И това беше Бри.
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...

alexilaiho666

Prosa

984

Завистливи хора 🇧🇬

Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...

svdonchev

Prosa » Relatos

2.7K 12

Изстрел за петдесет хиляди 🇧🇬

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...

presian_penchev

Prosa » Relatos

1.6K 2

Тревога в харема 🇧🇬

- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...

radi.

Prosa » Relatos

1.1K 3

*** 🇧🇬

Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...

usmiwkata

Prosa » Otros

1.1K

Пролет 🇧🇬

- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...

popolo

Prosa » Otros

952 3

Есен 🇧🇬

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...

purple2april

Prosa » Relatos

1.5K

Коледната песен на местния идиот 🇧🇬

На всички, които са чели "Блогът на местния идиот" и на всички, които не са го чели, подарявам за Коледа новата си е-книга "Коледната песен на местния идиот". Тя може да се чете и разпространява свободно и безплатно, има я публикувана онлайн, а също и във формат pdf и fb2. За подробности -
Весел Цан ...

vesel

Prosa » De humor

1.4K

Димонолог 🇧🇬

Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

Daytona

Prosa » Relatos

1K 2

До нея 🇧🇬

Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...

jelanie

Prosa » Erótica

3.4K 1

Няма да съм първият 🇧🇬

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 2

Холандският часовник 🇧🇬

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

merlin

Prosa » Relatos

1.1K

Авторът винаги има право (7) Адашът 🇧🇬

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...

bojilova1

Prosa » Relatos

1.4K 8

Счупената ваза 🇧🇬

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...

krashkov

Prosa » Relatos

1.7K 8

Миниатюри 🇧🇬

- Мани го тоя - махна с лапа Ко Та Рак. - Той не прави разлика между кръг и квадрат...

Bersek

Prosa » Relatos

1.2K

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1) 🇧🇬

Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...

Chaoscore

Prosa » Relatos

1.8K 5

Смъртта на един приятел 🇧🇬

Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...

chergligan

Prosa » Relatos

1.3K 8

Да можеш да гледаш 🇧🇬

Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...

positive

Prosa » Relatos

1.5K 8

Страх 🇧🇬

Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...

garbage-caliber

Prosa » Otros

837 1

Цената на истината 🇧🇬

Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...

l1l1t

Prosa » Relatos

931 1

Следи 🇧🇬

Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...

lility

Prosa » Otros

1.1K 1

Хотел Травелиън (Sci-Fi роман) 🇧🇬

1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...

last_dance

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 1 3

Събрание 🇧🇬

Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...

popolo

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.1K 1

Коледна сценка 🇧🇬

Дядо Коледа - Ох, о-о-х, все по-трудно става да си дядо Коледа в Европейския съюз! Пък и в тази криза...
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...

yogimax

Prosa » De humor

12.8K

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...

RockOn

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

902 1

В клетката на моето страдание 🇧🇬

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...

Josette

Prosa » Otros

963 4

В гората на Лодлориен 🇧🇬

Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...

Smilewolfer

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.8K 1

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност 🇧🇬

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

imperfect

Prosa » Relatos

1.1K

Собствен дом 🇧🇬

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...

positive

Prosa » Relatos

1.4K 3

Off 🇧🇬

уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...

670301

Prosa » Otros

795 2

Гилен-Баре 🇧🇬

Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...

Tifaret

Prosa » Relatos

3.5K

Раздробена същност 🇧🇬

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...

extravaganzza

Prosa » Relatos

952 1

Приключениятя на делфинчето Скип 🇧🇬

В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...

io2001

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.4K 4

Пиано бар 🇧🇬

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.2K 1 7

Три нюанса на... червено 🇧🇬

Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...

Kenoby

Prosa » Relatos

774 2

Зор 🇧🇬

Ти, момче, не се притеснявай. Викаш, че криза било, трудно се живеело… Аз да ти обясня какво е криза, за да разбереш и да не се тревожиш. Кризата е зор, момче, а зорът е криза. Ха, това е…
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...

Stalev_

Prosa » De humor

1.5K 3

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Приказка за последния 3-та глава 🇧🇬

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

Из живота на един български неиздаден автор 1 🇧🇬

Нека ти разкажа: „Защото го обичам” 🇧🇬

С мирис на праскови (4-та, последна част) 🇧🇬

Завистливи хора 🇧🇬

Изстрел за петдесет хиляди 🇧🇬

Тревога в харема 🇧🇬

*** 🇧🇬

Пролет 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Коледната песен на местния идиот 🇧🇬

Димонолог 🇧🇬

До нея 🇧🇬

Няма да съм първият 🇧🇬

Холандският часовник 🇧🇬

Авторът винаги има право (7) Адашът 🇧🇬

Счупената ваза 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1) 🇧🇬

Смъртта на един приятел 🇧🇬

Да можеш да гледаш 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Цената на истината 🇧🇬

Следи 🇧🇬

Хотел Травелиън (Sci-Fi роман) 🇧🇬

Събрание 🇧🇬

Коледна сценка 🇧🇬

Можеш ли? 🇧🇬

В клетката на моето страдание 🇧🇬

В гората на Лодлориен 🇧🇬

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност 🇧🇬

Собствен дом 🇧🇬

Off 🇧🇬

Гилен-Баре 🇧🇬

Раздробена същност 🇧🇬

Приключениятя на делфинчето Скип 🇧🇬

Пиано бар 🇧🇬

Три нюанса на... червено 🇧🇬

Зор 🇧🇬

Cola