Хвани ме здраво, сякаш съм последната бройка от любимия ти вестник. Сграбчи ме, сякаш съм нечии последни думи. Погълни съдържанието ми, горча ли ти? Защото аз четох всеки ден това, което беше изписано на лицето ти, когато прегръщах друг, усмихвах се на други мъже, целувах ги - болеше те, нали? Но ни ...

Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се о ...

Виж! В твоите ръце пораснах,
научих се да искам и да давам.
Пожелах те. И сама създадох
една планета, за да бъдем двама.
И всяка сутрин ведро слънце грее ...

Някой се скита по пустите улици нощем.
Като отвързано куче кръстосва дъжда.
Все се усмихва, макар да е мокър до кости
и до коляното в купища кални листа.
Някой изписва дъха си по всяка витрина ...

Поглед студен той ли е за мен,
с какво го заслужих аз.
Знам лек, погледни в мен и в моите очи,
и разбери, че си за мене ти.
Докоснеш ли мен, докосваш моята душа, ...

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...

Виж какво, слушай ме сега,
правилата определям аз.
Не, това не е лъжа,
хващай се на бас.
Залагай за това ...

Обожавам...
Аз, безбожникът
- обожавам:
дните наши - земни,
слънцето, звездите; ...

Пеперуда сладка и красива,
малка и неповтирима,
пърха весело с крилца
тази малко палавница.
Синя или пък червена, ...

Мислиш, че е лесно
да си депутат?!
Никак не е лесно –
гарантирам, брат!
Цял мандат се мъчиш – ...

Разцъфващи, менящи цветовете си,
рекламите натрапчиво съобщават ти
пазарните цени на удоволствия.
Забързани, облени във отблясъци,
се движат хора сини, жълти, всякакви, ...

Обичам миговете приглушени,
изгарям в твойте женски дълбини...
До бузките на дупето студени
е извора на повечето истини...

Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...

В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата. ...

Музиката – удоволствие или хипноза
Музиката, ритъм, който кара сърцата на хиляди, милиони хора да бият по един и същ начин. Нещо толкова уникално, толкова синхронно и красиво, или просто обсебване от необятния и неразбираем подсъзнателен поток от мисли, желания и искания на композиторите. Един наист ...

Очите на дракон притворени вяло Блестят страховито във мрака Изгарят плътта през щита от метал Чакат нейната първа атака А устните нежни зашепват Магия зашепва и вятърът леден Тъмата потръпва от мощния рев Единствен предсмъртен последен

С гребен от прешлени змийски
Ева фризира
мисли отровни

Слънчев лъч проблясва от небето,
прави опит да пробие
облачната сива пелена.
Иска да се спусне леко
към измръзналата вред земя. ...

Обсебва те тъгата мислиш си, че можеш да си сам. Знаеш, че някъде там... скрита е дълбоко истината. Трябва да се осъзнаеш... трябва, но не можеш. Не е хубаво да знаеш, че просто не можеш. Не можеш да си щастлив, няма я хубавата тръпка сякаш целия свят ти е крив заради една-единствена постъпка. Да, т ...

Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е за ...

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,
с нозете си, така мили,
с торса си, извиващ се и горещ,
с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,
с ръцете си, нейните всемогъщи ръце, ...

Лао забрави културата,
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...

Под дървото просълзена аз седя,
опитвам се да мисля, да си помълча.
Осъзнати като гръм измежду синя небеса,
като огнена вълна
чувствата обземат ме сега. ...

КАКВО ОСТАВА
Където огън е горял,
остава тлееща жарава.
Където съчки са пращели,
остават пепел и забрава. ...

Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...

Когато се раждах отворих вратата
и влязох в предверието на ада.
Там силно жужаха мухи
и слушаха стара балада.
И дяволи много край мен ...

Nece mama doci
Otisla je mama sinoc na put
sluzbeni put, dalek i dug
umesto nje pisma sam ti pisao
i poklone za rodjendan slao ...

Тихо се спуска тъма.
Всеки миг нощта ще запее своята песен.
И само луната, тъй светла и цяла,
ще разкъсва мрака небесен.
Тази нощ вятърът бурен го няма ...

Нима вечно трябва да търся себе си
измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?
Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана
от злобната умора на хората,
забравили да се опитват? ...

медният ти глас,
онова очарование,
онази яростна мълния,
която ме разтърсва,
онази нетърпеливост, ...

Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...

Още помня колко силно ме прегърна,
миналото лято, когато ме видя
и как към теб аз бързо се затичах,
без да се огледам даже за кола....
И как всичко беше толкова красиво ...

Едно хубаво младо момиче
свежда погледа си смутено.
Чистотата това дете обича,
но от зли хора е заобиколено.
Светът е тъмен, коварен и жесток, ...

Завръщане в старият манастир...*
От детските години съм запомнил,
че Раят е за праведни души,
а в огъня бушуващ в преизподнята
отива, който цял живот греши... ...

Зад хоризонта
Как бавно и мъчително
животът ни изтича...
През иглени уши
ни се провират дните. ...

Какво остава от една азбука, ако махнат първите ѝ две букви ?
Остава една гола ведиглагола.

the 69 eyes - radical
То не беше утро
То не беше зора
дневната светлина ми напомня, че падам
искам да остана тук цялата дълга нощ, ...