Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...

Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...

Какво е любовта? Не е ли най-вълшебното и магично чувство, което те понася на снежно бели криле към рая, където те чака тя - твоята "крехка, майска роза". Ти се чувстваш окрилен и поемаш всяка една нотка от аромата ù, който нежно попива в гърдите ти. Душата ти отдавна се е предала в плен на нейната ...

ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...

Уверено към Провал
Нервите изтъняват, ръцете треперят.
Очите зорко следят всеки следващ ход.
Ума е на тръни, внимава за провала
и поправя грешка след грешка. ...

Ти цъфти, цъфти, жасмине дивен!
В себе си душѝте приютявай!
За Любов човека благославяй
и вселявай в него дух градивен!
Твоя лъх го носят ветровете, ...

/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...

Посвещавам на Лариса Калугина
С чаровната усмивка покорява.
Така естествена, добра.
И като слънцето огрява.
Защото Господ я избра. ...