неразумните действия ме бяха покрили
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...

Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...

Идеалът на Ботев бил ЕС!?
Господин Плевнелиев, вразумете се!
Тези, които ни взимат младото поколение,
според интелектуалното ви затъмнение
ли са на патриота идеалът? ...

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...

Ти песента ми чуваш
в главата си
и виждаш усмивката
в моите очи,
и в мрака се чудиш ...

Себе си срещай често
не винаги мислите за нещо,
съвпадат с това
с което стойте срещу,
но себе си срещай честно, ...

Когато сърцето плаче,
само Господ може да го чуе,
болката изгрява в душата,
човек рухва още преди да падне,
с малка молитва той раздира тишината. ...

Исках
да
се
огледам
някак си ...

ЖЕНСКА ПРАВОТА
Погледнах те и реших
от себе си едно
огледало да направя.
Връчих ти го. ...

Празнотата как да се опише?
Самотата, кой ще я прогони?
Сърцето, тихичко умира.
Душата, лекичко по пътя си отива.
Пореден ден отива си, ...

Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските въ ...

Пак те викам в таз' самотна нощ,
и пак те грабвам тихо аз от нея.
И нека изпием цялата и мощ,
и лицемерно зад гърба и да се смеем.
Отново ще те викна, ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

Сподавени спомени –
отлежали вина.
Клети сираци –
оставени.
Унесени раци, ...

Замряла тишина обгръща нечия душа и в мрака непроницаем потъва в безкрайността. Страх, болка, омраза - хиляди чувства, водещи война в човешкото съзнание, убиват всеки миг щастие. Копнежът за вкуса на истинския живот потъва в тази безкрайност и изчезва някъде там в мрака на вечната борба на чувства и ...

Търся собственика на душата си.
Дали попаднах на правилното място?
Стаената ми страст не престава да гори.
Малко е - но силна; и боли...
Търся собственика на сърцето си. ...

Спомени за село
Част І.
У дома
Карам с над 140 км в час, а пътят се разделя пред очите ми на две и остава от ляво и дясно зад мен. Добре, че построиха магистралата, че като се сетя преди години, по времето, когато пътувах по този път почти всеки петък и се връщах обратно неделя вечер, колко бавно се ...

- Виждаш, чуваш, разбираш, гневиш се, но ТЪРПИШ! Това ли наричате неусетно?!
- ИМЕННО ТОВА Е НЕУСЕТНО.

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...

ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...

Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие, ...

Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...

Винаги готов за пътешествия,
смело по релсите върви.
Показва ми пътища невероятни,
преминава през реки и планини.
Свободна се чувствам, като птица, ...

Моя собствен месец /август/
Очаквам утре
моя собствен месец,
във който някога
съм се родил... ...

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

-Как болно ми е , скъпа, как е странно
да се сродя с пръста разхвърлял клони.
Как болно ми е , скъпа, как е странно
със ствол прерязан да се раздвоявам.
Не ще зарасне във сърцето рана- ...

И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...

Опонента
Та той дори не ме познава,
но все се дърли срещу мен.
Със старите си навици остава
и пее стария рефрен! ...

Да, въпроси без отговори... Защо са отговори, като няма кой да чуе въпросите? А кои са въпросите? Тези въпроси, които за повечето хора са "банални", "омразни", "натрапчиви", "досадни" и прочие... Въпросите, които касаят НАШИЯ ЖИВОТ, ПРИЯТЕЛСТВОТО, ЛЮБОВТА, ако щете и въпроси за БЪДЕЩЕТО... Тези поня ...

В заведението
е тихо
и
кротко,
нежната ...

Месец май
Краят е на месец май,
розите цъфтят.
Пъпките червени
любовта зоват… ...

За лятото =)
Знаеш ли колко е трудно
да пишеш за слънце в зимния ден?
Да пишеш за топли лъчи,
когато навън светът е студен? ...

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...

Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...

Към шкафа се протягам
бързо, неспокойно.
Химикалът там прашасал
бързам аз да взема.
Чекмеджето вдясно ...

Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нит ...