Опитвам се да пазя равновесие
по тънкото въже на спомена.
Под мен се зъбят канари надвесени,
над мене облаците ронят се...
Дали брега ще стигна на забравата, ...

С парите за хляб, в чекмеджето на скрина, под покривките сгънати скрити,
в кръчмата влизах, и аз като мъж, пиех наравно с неверни на дом и семейство мъже.
Силно говорех, в гърдите се биех,чувствах се силен и не броях чаши изпити,
и глътка по глътка около шията стягах купено с грешни стотинки въже.
И ...

Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън ...