Дали били́ сме с теб един за друг
или съдбата не направи грешка?...
И стон отеква като празен звук
от любовта, погледната с насмешка;
минава тихо над погребан взор ...

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...

И сняг затрупа моя склон.
Душата ми сега е стон.
Сърцето ми повръща кръв.
Къде да търся аз подслон?
О, Боже! Пак ли ще съм пръв ...

- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...

непреходността
на словото ѝ ще е
за безброй лета̀

Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта, ...

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...

ЗА ПЪТНИКА
- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява. ...

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

Сълзите горещи ще запалят пещта.
От сърцето разкървавено ще пием сега.
С боси нозе вървим в нощта
и хванати за ръце ще се слеем в една душа!

На Него
Вълните морски
нежно галят моето лице,
но ето че не усещам
да ме милват твоите ...

Младият Кольо се среща с Иван пехливанина
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да ...

Обичам те, признавам,
и всички твои грешки аз прощавам.
Обичам те, така е,
и не мога с нищо да го променя.
Желание не липсва, а воля, предполагам, ...

Хризантема: бледа, нежна,
ведра, мила и безопасна...
или само така изглежда?
Погледнах я и се усмихнах;
докоснах я - бе толкова крехка; ...

Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,
Започва денят, пукнало се е вече утрото.
Като розов цвят, пламтящ,
Сияе денят. Започнал е.
Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка. ...

Самотни стъпки нижат се по плажа
и примамват вълните.
Стъпки, навървени по паважа,
зъзнат след дъжда сред колите.
Стъпки, зарити под снега, ...

Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стот ...

Не ме отричай, моля те -
аз съм пълнолунна твоя - и така далечна,
не ме намирай, чуваш ли -
слънчевата ми орбита изгаря - а те искам.
Никога недей да се стремиш ...

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Сега съм огледало на душата ти,
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...

"Treat Me Right"
[AJ:]
The first night that we met
I will never forget
Baby, you were a star ...

(Евровизия 2009)
Brinck - Believe again
You made it so easy to fall
I could not stand at all
I saw you beside me ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

Камъче, камъко!
Кой, къде и кога
прероди в теб моята топла душа?
Как ме превърна във сянка
покорна, желана и хладна. ...

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. ...

Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Неземен ли ангел беше,
демон жесток?
Защо дойде и болка причини,
защо дойде, та женските сърца
тъй безмилостно разби? ...

Много сълзи има в тоя свят,
но слънце нявга мен огря,
утеши ме красив, чуден цвят -
тя бе чиста, невинна, добра!
Жажда за живот и за идеал ...

Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.
Той бе всичко, ...

С дъх на рози и канела
стъпвай бавно ти към мен
и преди съдбата теб да е отнела,
бъди мой, бъди за мен!
Усмихвай се тъй нежно - както галиш, ...

Буря е!
И в мен вали,
гръм отеква в тъмнината.
Буря е!
А болката тупти, ...

Странно звездно поведение
В едно съзвездие известно
се случи нещо интересно,
(донякъде дори комично),
което, гледано странично ...

Среща
Бях замък и крепост,
бях крайбрежна вълна,
прохладен пролетен бриз,
хоризонт из ивици мараня. ...