Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...
КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...
Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...
Затвори очи, свържи се с мен...сега ги отвори!
Усещаш ли? Болка я няма, щастие цари!
Път с посока виждаш, две души,
живота ги събра, да не са сами!
Почуствай радостта, която ти дарявам, ...
Отритната съм сякаш от сърцето си,
щом пламна то сред бурени, трънаци,
щом разгорях копнежите за грях
и пак в полусън се върнах в мечтите си.
Опушена съм сякаш от любов недозапалена, ...
Живееш ти във студ и самота,
но те топли нещо в лявата страна,
знаеш го, усещаш го и му казваш да мълчи,
па то напук на теб не спира да крещи.
Усещаш как във мозъка се настанява ...
ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...
Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока ...
Далече от мен
Съдбата неволно ни събра,
да си подаваме в трудните моменти ний ръка.
Разстоянието все така мрачно ни дели
и за нашия слънчев ден все вали. ...
Здравей, мамо. Наскоро си мислех за теб. Чудех се дали да ти се обадя, да поговорим. Вчера започнах да плета косата си, мамо. Трябваше да си направя плитка, от сложна плетка отзад, на тила. Но не можех да видя какво правя, не изглеждаше както трябва и ме заболяха ръцете. Обърках се, защото не знаех ...
Приласкай ме, море, прегърни ме,
послушай ме малко в нощта.
И аз мога като теб да разказвам,
как погубвам се бавно сама.
Като гъсти мъгли са ми дните, ...
No veo la hora de colgar mi saco en tu ropero
No veo la hora de cantarte hasta dormir
No veo la hora arrullar todos tus suenos
y me desvelo pensando en ti.
No veo la hora de contarte algún secreto ...
От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град, ...
Спомените ваши само ви остават,
даже и след края те си продължават,
винаги налични, винаги в подкрепа,
винаги обични в джунглата нелепа.
Спомени прекрасни, спомени ужасни, ...
Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече о ...
Обичам те – това ми го прошепна нежно ти,
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...