Подкатегории:
1 420 резултата
Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...
2390
1
Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...
2201
2
Тя усети студа по върха на пръстите си. Докосна се до мъката на това място. Всичко беше попито от светлина, но празнотата някак си я погълваше и създаваше безбрежна се пустота. Зеленината по върховете на планината едвам създала уют в сърцето на пътника, в следващия момент бе разбивана от сивотата на ...
1943
Беше тъмно... за миг бях сама. Огледах се и не видях никой. Изправих се и тръгнах. По пътя срещах само сенки... те се лутаха безмълвно.
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима ...
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима ...
1640
5
Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...
1432
4
Какво ценя в моя приятел
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...
9356
1
Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...
2031
1
Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...
2176
1
Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...
1821
5
Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...
2892
1
2
Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...
2937
2
Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...
9543
7
Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...
1910
1
Иван Йосифов Арабаджиев е роден през 1926 година. Живял през годините на 2-рата световна война, комунизма и демокрацията. Личност от съвременната ни история. Малцина знаят за него, но за мен той е изключителен човек. Син в семейството на Катерина и Йосиф Арабаджиеви. Още като дете работи и помага в ...
2763
Да живееш така, че да правиш другите щастливи, да обичаш, да помагаш, да създаваш, твориш и умееш - към това се стремя аз.
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...
1451
2
Понякога ми е наистина трудно да изразявам чувствата си с обикновени думи. Това, което изпитвам вътрешно е толкова силно и не смятам, че съществува дума на този свят, която да разкрие нещата такива, каквито наистина са и ги усещам. Често мечтая за един по-добър свят и ми се иска да вярвам, че той ще ...
1564
2
Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
1859
3
Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и гер ...
2795
1
6
„Хилядите Европи" (Есе, посветено на хилядите конкурси и конкурсчета боза с теми, посветени на Европа)
Сега аз трябва да пиша на тема, която Вие ми задавате, тема, която си мислите, че е много интересна и полезна, a Вашето мнение какво е? А вие можете ли да пишете, а дали сте чели повече...? Дали си ...
Сега аз трябва да пиша на тема, която Вие ми задавате, тема, която си мислите, че е много интересна и полезна, a Вашето мнение какво е? А вие можете ли да пишете, а дали сте чели повече...? Дали си ...
3515
1
За него :)
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...
2116
3
Мразя този ден толкова, колкото никой, нищо не може да мрази! Проклинам го откакто се помня! Не виждам смисъл в съществуването му. Ако го нямаше щеше да е по-добре не само за мен, но и за всички останали.
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...
1831
1
Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...
1404
1
От къде започнахте да харесвате Аврилка? - Ми веднъж бяхме на почивка на Сандански и там едно момиче на телефона си пусна на Аврилкаа Girlfrend и аз се влюбих в нея. После поисках да ми я изпрати и след като се прибрах в Пловдив, отидох и си свалих първоначално 20 песни, а после всички албуми. Реших ...
3264
9
Посветено на Д.
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо ч ...
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо ч ...
2684
Коя си ти? Помниш ли? Спри за миг!!! Кой си ти? Сега се обърни и ме погледни. Коя си? Същата ли си, каквато беше, каквато те помня? Или може би пътищата, които ни разделиха, са те и променили. Помниш ли ме, помниш ли кой съм аз, помниш ли горещите дни? Случва ли ти понякога, просто да погледнеш в ог ...
2935
2
Сън в зимна нощ
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел. ...
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел. ...
1597
9
Вървя по един булевард. Той ми изглежда много по-различен. Като че ли по-мрачен и по-пуст. Нито един автомобил не минава и нито един човек не се вижда. Цари гробна тишина. Небето е обсипано с черни облаци и слънцето едвам се забелязва. Има много дървета. Листата им се отронват толкова бързо едно сле ...
2976
3
ЗАЩО?
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му бе ...
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му бе ...
1639
1
Благодаря
Колко пъти през живота си сме казвали: "Благодаря"? Защо се страхуваме да изречем тази дума? Защо си мислим, че когато си я премълчим, човекът срещу нас би разбрал какво искаме да му кажем?
Ние трябва да се научим да казваме "Благодаря"! Това би ни донесло само радост и душевен мир. А и по ...
Колко пъти през живота си сме казвали: "Благодаря"? Защо се страхуваме да изречем тази дума? Защо си мислим, че когато си я премълчим, човекът срещу нас би разбрал какво искаме да му кажем?
Ние трябва да се научим да казваме "Благодаря"! Това би ни донесло само радост и душевен мир. А и по ...
3057
4
"ТОРНАДОТО ЖИВОТ"
(Терзания и откровения)
Всеки човек поне веднъж в живота си се е запитвал: "Заслужава ли си?" А пък аз, като един от тези човеци, се питам: "Кое е нещото, което си залужава, за да бъдеш щастлив в живота си?" Поради природата на човека, всеки търси това, което е най-доброто за него. ...
(Терзания и откровения)
Всеки човек поне веднъж в живота си се е запитвал: "Заслужава ли си?" А пък аз, като един от тези човеци, се питам: "Кое е нещото, което си залужава, за да бъдеш щастлив в живота си?" Поради природата на човека, всеки търси това, което е най-доброто за него. ...
2416
1
"Как може такова нещо! Това си е ирония на съдбата - може на 14 да скъсам с някой, с който съм ходила година например, а на 15 да си намеря друг, но на проклетия 14 пак съм сама!"- вайкаше се една моя приятелка вчера. Интересна гледна точка. Ако се замисли човек, на нея й е по-притеснено, че на прок ...
3032
4
Защо рядко намирам мястото си в света? Защо винаги попадам на лъжа и хиляди фалшове?... Защо, когато си мисля, че наистина обичам, се оказва грешка? Защо, когато погледна през прозореца вечер, не виждам дори осветлението на уличната лампа... Защо нощем, когато заспивам, сълзите застиват бавно на очи ...
1668
Когато те изгубих, валеше. Дъждът падаше върху лицето ми и те не можеха да видят сълзите. Те, които ми взеха всичко. Всичко беше ти. Ти беше смисълът и животът, ти беше краят и истината. Истината, която ми отнеха, а в замяна дадоха лъжите и лицемерието си. Лъжи, на които вярвах и лицемерие, за което ...
4847
3
Понякога животът е гаден.
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен. ...
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен. ...
2164
Представи. Някакви илюзии от паяжини. Намокряни от дъжда. Полюшвани от вятъра. Една жена, с дълги хубави коси, се е спряла, замаяна от юлския шепот на Витошка, със светнал поглед в тъмносинята дълга рокля от трико, която е изложена пред един магазин, на сергията... Жената купува роклята. Дните й са ...
1196
2
Ако знаех, че ще се върнеш, щях ли да бъда по-силна... Щях ли да те обичам още... или те обичам, а се страхувам. Какво да правя, безсилна съм, безпомощна... Видях в очите ти - съжаляваш за всичко. Видях сърцето ти - боли го. Видях изплашен погледа ти - как ме гледаше. А аз не знаех как да се държа и ...
2724
1
1
"Светейки на другите, изгарям сам!"
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, се ...
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, се ...
3284
6
Мечтая да имам истински приятели.
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в ...
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в ...
1437
Радвам се, че ви има, приятели мои.
Смятах, че живея в света на чалгата.
Чалга по много от медиите. Чалга от улицата. Чалга от кафенетата. Чалга от прозорците на съседите ни. Чалга от автобусите. Чалга от политиците ни. Навсякъде чалга.
Бях отчаяна, докато не ви намерих. Сега разбрах, че освен чалга ...
Смятах, че живея в света на чалгата.
Чалга по много от медиите. Чалга от улицата. Чалга от кафенетата. Чалга от прозорците на съседите ни. Чалга от автобусите. Чалга от политиците ни. Навсякъде чалга.
Бях отчаяна, докато не ви намерих. Сега разбрах, че освен чалга ...
3884
2
Нима това е любовта... Огромна болка и тъга...
Тя плаче... Тя е наранена... от най-близките хора... тя... Боли ме... седя до нея, гледам я и ме боли много... Опитвам се да я утеша с думи, но безуспешно... Прегръщам я силно и сякаш усещам, че съм в тъмна стая, в която всички са срещу мен... В стаята, ...
Тя плаче... Тя е наранена... от най-близките хора... тя... Боли ме... седя до нея, гледам я и ме боли много... Опитвам се да я утеша с думи, но безуспешно... Прегръщам я силно и сякаш усещам, че съм в тъмна стая, в която всички са срещу мен... В стаята, ...
2284
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
