Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 495 резултата
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
  419  14 
Ще си отида,
ще си тръгна тих
в сърцето с мъничка обида,
от тука със прощален стих.
Присъствието ми, явно, е дразнител, ...
  538  13 
По картата ни като мравка лази
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
  196 
Р А З Д В О Е Н И Е
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
  109 
Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
  357  14 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  157 
Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
  360 
АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
  241 
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
  153 
IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
  124 
Понеже сме южняци- тарикати,
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...
  284 
Една любов в сърцето ти отседна -
за кратко уж, но да си тръгне - не можа! -
Една любов - гальовноненагледна! -
Защото ти молитвено я задържа!
Една любов сърцато те окриля ...
  193 
Музика, текст: Пламен Сивов
Пиано: Самуел Ефтимов
Прозорец, пълен с планина,
а до прозореца - икона.
Една горчива тишина, ...
  616 
Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...
  225 
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
  485  21 
В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме, ...
  369 
Как да те напиша любов,
листа изтърка се вече.
За рисунка съм готов,
но няма я дарбата в мене.
И ако трябва да те изпея, ...
  221 
В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
  116 
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
  191 
  437  14 
  220 
  462 
Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...
  285 
Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...
  246 
Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...
  352 
Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...
  350 
В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
  248 
САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви
гнездо в мене и уби всичките ми нежности.
Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли, ...
  224 
Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
  209 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...
  243 
Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...
  172 
Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...
  208 
Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...
  322 
Ежедневки 98
1. Маскирах се, като най-потентния мъж на земята... и не се промених...
2. Избягах си от късмета... но всъщност стана обратното...
3. Поставям си високи цели... а после ги заобикалям...
4. Обраха ме за пореден път... но вече нямаше, какво да ми вземат... ...
  266 
Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло, ...
  314 
мисълта се гмурка;
слънцето е прикрепено
за небето
  203 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  405 
Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...
  157 
Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...
  189 
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
  403 
Предложения
: ??:??