Apaika
149 результатов
***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях... ...
  625  12 
***
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах... ...
  817  16 
***
И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана! ...
  813  10 
***
От сенките, които ме прегръщат...
отсявам ли...
замръзвам ли?!
Струя! ...
  753  10 
***
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им.. ...
  1518 
***
Не си е тръгнала!
Познах я!
По дълбокото...
Отхапа ме... ...
  1464 
***
Aко те скубна като необрасъл...
и те изпия в чаша с ром...
Ако се скрия в зимен храсъл...
ще бъда честна в твоя дом. ...
  771 
***
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед. ...
  726 
***
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни. ...
  572 
***
Всетровно... умопрашно... безнамерно
пътувам... пренареждам вътре в теб...
пребесвам... изодушвам... онакълцвам...
не гледай... забранено е след пет... ...
  886  17 
***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни? ...
  820  12 
***
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам... ...
  825  11 
***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят. ...
  690 
***
***
Понякога отново ще пропадам
във мрака им и тъмните им дни.
Болят ме, но отново ще протягам ...
  623 
***
Оглозгани са думите ни, Боже!
Бездетни са! Немигващи! Висят!
И Сфинксове да бъдеме не можем.
Наяден от порочност е ликът! ...
  853  12 
***
Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла. ...
  830 
***
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора. ...
  943  18 
***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя. ...
  968  21 
***
Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега? ...
  870  10 
***
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана ...
  860  12 
***
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички. ...
  1076  18 
***
Да те намеря!
Раните по пътя си обиквах.
С кръв сълзите си подслаждах.
С ореол венчах рогата. ...
  858  16 
***
Помните ли?
Имаха ли устни тези нощи...
където...
в съня си преживяхме ...
  868 
***
"Сто години минават,
хлъзгави петна..."
Столетията вече спряха.
От ъгъла, погребаното време, ...
  739 
  1274 
***
на Теб... който сбъдна Живота ми!
Ще се посипя във очите ти с Луна...
Премръзнало е тялото...
но аз изгарям! ...
  904  11 
Аmong The Few
All my regrets are buried in ashes,
my lust for life, killed it all.
I spread my arms, I filled my lunges with air
I can hear my bones crush against the reefs ...
  943 
***
... сърце, закалено единствено с болки...
дори във щастието си кърви...
Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета. ...
  745  14 
***
В мене нямаш сцена. Спри се!
Пред прага ми измий грима си.
Ако ме искаш... с ролите прости се.
И влез съблечен... по греха си. ...
  1218  27 
***
Прекосих света ти като спазъм.
Под грима се сврях... да ти тежа.
Остра бях. От мен порязан...
маскарадният костюм те заболя. ...
  749 
***
Без тебе заздравях! Разбра ли?
Не вярвах, но съм цяла! Пак!
От теб се бяха разболяли...
очите ми! Да тънат в мрак! ...
  886  17 
***
"Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс." ...
  740 
***
"На остри ръбове сме легнали,
легло за нашата любов."
В теб ме разкъсват хиените...
ръфат парче по парче... ...
  716 
***
Под мостовете пъплят глухи...
и крясъкът се пръска по средата...
Превръзките на мумиите... сухи...
отдавна са торили сетивата... ...
  658 
***
Нощите изплитат стрехи...
в нивите... засяти с дни...
ала те се раждат слепи...
пъпно сраснали в скали... ...
  748  14 
***
Виждаш ли... керван е всеки...
траурно съшит с вдовици...
По възлите на всички преки...
гнезда са свили слепи жрици... ...
  748  12 
***
Глухо падат, без да стенат...
три погребани без спомен...
седем бременни от вяра...
без остатък всички дремят... ...
  665 
***
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена... ...
  636  13 
***
От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели... ...
  711  13 
***
По устните лъжите ти се кичеха...
и голи до озъбване ме ръфаха...
Надеждите ми язвено се стичаха...
и нощи лешоядено пристъпваха... ...
  726  14 
Предложения
: ??:??