ДаниелаВиткова
358 результатов
Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки ...
  225  15 
Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...
  483  20 
Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...
  661  16 
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
  874  13  26 
В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...
  304  20 
Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...
  550 
Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
  524  13 
Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...
  302  12 
Могат ли да се изкупят греховете
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...
  235 
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
  244  16 
Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...
  514  19 
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
  482  19 
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
  297  12 
Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
  269  16 
На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
  238  15 
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
  255  14 
Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
  263  13 
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
  395  22 
...
Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“

А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
  179 
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
  252  19 
Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
  836  20 
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
  283  16 
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
  613  12 
Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...
  601  18 
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
  763  24 
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
  769  23 
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...
  603  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  333  16 
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
  280  10 
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
  964  11  27 
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
  334 
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
  282 
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
  368  25 
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
  805  11  28 
(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
  320  14 
  1082  15 
  598 
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
  2240  16 
Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
  221 
Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
  400  10 
Предложения
: ??:??