ДаниелаВиткова
316 результатов
Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...
  582 
Завърнах се след години при нея.
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...
  1027 
Празнуваме поредната година
на моето пораснало момче.
Двама... В ръцете с чаша с вино
прошепвам тост, изречен от сърце:
Здрав бъди! И сянка моя втора. ...
  312 
В нощта звучи библейско слово.
Дори звездите са притихнали.
Камбанен звън ще огласи отново
една хилядолетна, светла истина.
На кръст разпънали синът господен… ...
  392 
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
  230 
Слънчоглед на бюрото си пазя.
Сложих го с вода, във ваза.
Подариха ми го вчера
на приятелска завера.
Стръкче младо и невинно, ...
  235 
Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...
  229 
Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...
  197 
Разчиствах старо чекмедже,
от шкаф, препълнен с дреболии....
Дали от някаква сантименталност,
потънало в забрава от години,
на дъното видях едно ключе ... ...
  171 
Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна. ...
  197 
Не на шега пристигна април.
С пухкави пъпки обсипа върбата.
Плисна дъждец и всичко отми,
дори от зимата унинието и тъгата.
Потоци разбуди след дългата зима - ...
  188 
Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш? ...
  342 
Не са акварел.
Ни живопис….
Не са дори репродукции
на Моне, Дега или Майстора.
Не просто снимки… ...
  227 
Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен. ...
  316 
Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
  322 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  258 
Камъни хвърляли по Него…
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил! ...
  281 
Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби. ...
  218 
Приятели!
Те са като порцелан.
Оцелели
чашки от сервиза.
Прощаващи, ...
  189 
Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече, ...
  353 
С вас, приятели, ще споделя
моята тайна и смела мечта.
На хиляди мили, отвъд океана
има река пълноводна, голяма.
За Амазонка всеки е чувал ...
  471 
На терена днес ще мерят сили
двама истински мъже. Светии.
Трифон Зарезан - отколе домакин.
Чаровник - гост е … св. Валентин.
Първият със жест традиционен ...
  212 
Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...
  511 
Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...
  243 
Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...
  163 
Януари си тръгва. Последен ден.
Тъжен ми се вижда, дори уморен
от наздравици новогодишни,
от празници на именици лични,
от размаха на четката ледена, ...
  200 
Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...
  213 
Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...
  212 
Очите ти са същите…
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...
  312 
Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам. ...
  252 
Мое минало, душевен уют,
спасение мое в мразовития студ.
Благодаря, че те има,
че от време на време
препрочитам отново ...
  216 
Довиждане, стара годино!
Направи, каквото направи,
взе, каквото си взе...
Пиша ти забележка,
с червено мастило ...
  719 
Преди много, много години,
сред жита и слънчогледи красиви
родила съм се аз. А ти –
сред градини, в които цъфти
в бяло или розово всяко дръвче. ...
  725 
Обичам, когато в скута на баба
се гушна преди да заспя.
Да гледам
светещи „зайчета“ по тавана
от старата печка на дърва. ...
  858 
Зимата не се шегува!
С четка всичко нарисува -
покривите и градинките,
хълмовете и долчинките.
В планината заснежи ...
  277 
"Съставете си списък с нещата, които трябва да направите днес. Най-отгоре поставете “Яж шоколад!" - Джина Хайес
Съставих си списък. Топ десет
с най-важните в живота неща.
Подредих ги по съвест,
на везните ги мерих ...
  400 
Не съм поет. Макар, че в рими пиша.
Не съм чак толкова добра.
Знам, мисията на поетите е свише
да правят по - красив света!
Ала нощем се промъквам тайно ...
  846 
Ех, че хубаво ще е, нали,
дъжд от ноти ако завали?
Ако вятърът е диригент
на небесния концерт…
От музикалната зала небесна ...
  712 
Вълшебна, казват, е нощта на Рождество!
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...
  211 
На стената календарът
отънял е вече.
Само лист му е останал,
ето, погледнете.
Пооскубахме го доста ...
  204 
Предложения
: ??:??