ДаниелаВиткова
342 результатов
Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...
  577 
Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко, ...
  249 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  287  11 
Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...
  231 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  283  16 
Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
  287  10 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ-то, дето кара татко, ...
  537  20 
Не си изметохме оборите навреме… Не говоря за „Народен съд“ или за физическа мъст, а за лустрация, която щеше да предотврати политическите назначения и даде шанс на интелигентните, на кадърните хора, недопускани и през т.н. демократични години. Защо т.н. ли? Защото ни я направиха така, че да обслужв ...
  419  21 
Отскоро баба ми, горката,
с голяма мъка качва стъпалата.
Как да и помогна мисля,
вълшебен лек да ѝ измисля,
проблемът в болните и колене ...
  420  18 
Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...
  478  11 
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба. ...
  787  21 
Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...
  317  14 
„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача ...
  343  14 
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
  287 
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
  287 
Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...
  336  15 
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...
  776 
„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен. ...
  737 
Слушай, Рекс, не ми пречи! Виждаш, стягам си багажа.
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло. ...
  1160  57 
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...
  741  11 
Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си, ...
  296  10 
Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
  300  11 
Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...
  270 
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...
  505  24 
Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
  449  14 
Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
  253 
По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...
  398  21 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  374 
Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии ...
  913  14 
Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено, ...
  461  10 
(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...
  293  13 
Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...
  272  10 
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...
  892 
Дали защото вярата отколе крее,
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее, ...
  397  11 
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
  629  16 
Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...
  554  12 
(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...
  352 
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
  309 
Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...
  1214  17 
Обсипана в цвят,
дребничка, крива,
избуява пред съседния вход
жилава джанка –
свободна и дива, ...
  329  15 
Предложения
: ??:??