ДаниелаВиткова
332 результатов
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  267 
Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...
  251 
От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...
  403 
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
  280  10 
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
  276  10 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  330  11 
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух ...
  1338  72 
Сякаш сме във филм на забавен каданс.
Накъсана лентата повтаря епизодите.
Уморени от танцуване на последния валс
остаряха в очакване на развръзка актьорите.
И драгите зрители в съзерцаване остаряха. ...
  236 
През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...
  435 
Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости, ...
  951 
Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
  707 
По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо. ...
  237 
(Час по музика)
Похапнаха и поиграха нашите герои.
За час по музика отдавна са готови.
Бухалът поканил е вокален педагог.
Той има глас в регистъра висок - ...
  326 
(Част трета - Междучасие)
Междучасието голямо
бе чакано и най - желано.
И ето, звънчето извести
време за почивка и игри. ...
  287 
(Втори час – граматика)
За втори час звъни звънчето.
В клас пристъпва първи Мечо,
а след него Вълчо, Лиса.
Катеричката след тях изтича. ...
  852 
Дъждът вали.
Проплаква тъжен
като след раздяла
или изгубена любов…
Чрез сълзите, навярно е осъден ...
  248 
(Първи час – математика)
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...
  1241 
Патриот съм! Смел юнак!
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...
  204 
Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята, ...
  250 
Лъкът погали нежно струните
и Тя копнежно
... полетя
като птица, подарили свободата и.
... Заля ...
  283 
На братята св. св. Кирил и Методий
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра. ...
  410 
Тежко пиянство имаш, народе…
Вино смесваш
с водка, с уиски...
Все бленуваш да си свободен,
ала само на маса ...
  293 
Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки ...
  263 
В нощта на Твоето Възкресение
за сетен път главата преклоних…
Всяка мисъл в мен е изкупление,
мълчана болка, сбрана в стих.
Приемам те в душевния си храм, ...
  238 
Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
  507 
На брега на река пълноводна
Лом бил създаден преди векове.
Хора смели, с воля свободна
издигнали тук домове.
И още историята древна разказва ...
  386 
(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
  235 
Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
  629 
Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
  200 
Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула, ...
  324 
Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...
  291 
Дари ме, Господи, с мъдрост и сила
към прошката днес да посегна.
Да мога, Господи, път да открия
към себе си, грешната...
Свещ пред тебе паля, Господи, ...
  233 
Сякаш бяла кенарена риза
е по поляните февруарският сняг.
Ситни стъпки топуркат наблизо.
Слънчо наднича, полъхва южняк.
С хурка, с вретено, с дяволита усмивка ...
  285 
Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.
Представи си ден, но не като този, ...
  209 
Не искам да съм силната жена!
Накрая осъзнах, че съм грешила.
Готова съм на глас да изкрещя;
Нуждая се от обич! Прегърни ме!
Не искам да съм "мъжко момиче"! ...
  310 
Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
  249 
Горчивите хапки са в повече
в менюто ти делнично, Живот.
За всичко си помислил, но можеше
да ги подправиш с щипка любов.
Предястието си гарнирал с усмивки, ...
  226 
Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак… ...
  411 
Днес по снежната пътечка
между борове, ели
разлюти се страшно Сечко,
още в ранните зори.
Кой обидно ме нарича, ...
  464 
Всеки мечтае за щастие.
Гост да му бъде сполуката.
На вратата най - неочаквано
късметът, ей така, да почука.
С посестримата своя – Съдбата ...
  330 
Предложения
: ??:??