elenabili
297 результатов
Не съм ти виновна.Не търся катарзис.
Загубих си сянката в мисли по тебе.
Живеех в пустиня без пукнат оазис,
а ти се оказа част от чуждото племе.
Не бяхме еднакви. Не бяхме подобни. ...
  1098  22 
Ако се пъхна във ревера на морето
и скрита там изчаквам да отминеш,
ще ме откриеш ли, когато и където
разцъфват перли с цвят на бяло вино?
Ще счупиш ли вратата на кафеза, ...
  899  20 
Накрай света, където спят лалетата,
а дъбовете са полегнали подпрени,
където падат непрекъснато комети
и можеш да разплискаш шепа време...
Там точно е пристанището на душите. ...
  539 
В тишината на синьото утро
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас, ...
  1172  21 
Под колелата на деня ми мина
така, набързо, и едва се окопити.
И беше жилав – оцеля, а не загина.
Отскочи и се блъсна във очите ми.
Отърсих се, отвикнала да виждам, ...
  834  11 
Сред шарените сенки на гората
вървях самотна, гологлава, боса.
Поледна ме с очите си брокатени
една вълчица -и ме омагьоса.
Аз търсех теб - по трудните пътеки. ...
  1226  19 
Морето запрята вълните,
прилични на скъпа подплата.
И хладно е там, на открито,
където все още те чакам.
Прелитаха чайки и гларуси ...
  686  12 
Чу ли?
Котки пълзят –
черни змии на пътя.
Ако го пресекат,
могат и да го срутят. ...
  749  13 
Отваряй си душата - иде лято!
И думите, и дрехите ще пречат
да търся между диплите й святост.
На голо ми я дай - до кост съблечена.
Сега си вярваш, че си ме подхлъзвал ...
  1325  27 
Бе качен върху пиедестала
и те гледах отдолу - нагоре.
Колко малко ни е оставало!
Как се сменят очите и ролите!
Щом започнах да се катеря ...
  775  14 
Ни следа от тъмна мисъл,
само ”както трябва” чувстваш.
Прегоряла е до кисело
мойта вяра в твойто лустро.
Прегоряла е до черно ...
  633 
Във перата на птица живееш
и с гласа на простора мълчиш.
Под езика ти думите зреят
и презряват. Ти дори не броиш
мойта жажда за тях като липса, ...
  1300  21 
Да бъда с теб понякога е трудно
и сбирам под очите топлина –
да сгрея непремерените думи,
преди да се разплискат като кал.
По-лесно е да гледаме назад, ...
  1121  10 
Ако аз те потърся
под перата на чайка,
и под облак навъсен,
и в сърцето на майка ти -
ти дали ще признаеш, ...
  721 
Усещам тъгата, облечена в ризница
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина, ...
  852  11 
Питаш ли как прекроявам лицето си,
как в плаващи пясъци скривам глава,
пестейки от истини, гълтайки клетви,
за да вляза в кафеза на кривия свят?
Как преговарям наум достолепие, ...
  1027  19 
Не ме търси във ъгъла на дните си –
аз в центъра на днес ще те догоня.
Зарита надълбоко в мен, разкривам се,
когато си останал без икони.
Че газиш мътната утайка на приетото ...
  824  15 
Приспах в очите си червените кристали -
оръжие срещу безволие и слабост.
Студена пролет. Ти примигваш на парцали.
Студът отнесе кратката ни младост.
И плътната подплата – черна ризница - ...
  680  16 
Лалетата, рисувани по спомен,
синеят в паравана на нощта.
Дочух как някой драсна клечка горе.
Над мен изгря объркана Луна.
Луната беше синя като цвете, ...
  802  21 
Разбирам те прекрасно – нямаш нерви
цветя да носиш, да играеш „кавалер”.
И само процепите на очите ти измерват
море любов или пък обич с капкомер.
Морето си препасал и се хвърляш ...
  791  14 
Когато Зимата се скрие в тежка ракла
и дните придобият нежна плътност,
дърветата щом пламнат като факли
и златен дъжд в короните разцъфне,
предчувствам как Земята се отваря ...
  923  11 
Видях те в скута на разцъфналата вишна,
където смутни светлосенките се гонят.
Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.
Дъхът ми беше глутница от спомени.
Стоях пред теб, а коленете ми – от гума. ...
  609  15 
В разкъсани минути те познах
и разпилях последните илюзии.
Разтеклото се време ме помля –
останаха сълзите ми по бузите.
Живях наужким дни като насън, ...
  1065  18 
Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи – ...
  799 
Наздраве! В стаята – камина,
а между нас ни огън, ни романс.
Това, което беше, си замина,
а как да си спечелим втори шанс?
Наздраве! Вяло те посрещам... ...
  861  15 
Със мрака посред бял ден те калявах
и гръдния ти кош кроях по своя мяра.
След всяка наша битка с теб оставах -
да ближа рани и поливам суха вяра.
И светлина покълваше в сълзите ми: ...
  640  11 
Имат силен характер твойте криви по детски резци.
(Да си спомня дали моите бяха такива – не мога...)
Търся себе си в твоята дързост, заплетена в рижи коси
и в луничките – пръски от бохемската четка на Бога.
Носиш наръч усмивки, по-щедри от песен в Родопа, ...
  809  11 
Набръчка се времето. Млъкна.
После само за нощ побеля.
Преди огън във тебе да стъкна,
из ведро и напук заваля.
Аз не носех ни чесън, ни кръст, ...
  1818  17 
Аз те хвърлям в сметта, моя чиста Любов,
и се моля – дано си родена с късмет.
Може някой за теб да се чувства готов.
Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.
Ти бързо раздаде последните ризи, ...
  1079  24 
Отиваш си и тихо ме прегръщаш.
А аз, облегнала глава на тишината,
ти търся път за следващото връщане.
И паля свещ. Да ти е светло по-нататък...
А светло ли ти беше с мен? Не казваш. ...
  903  21 
Когато стане мрачно и студено
и времето, кръстосало стрелки,
откаже да те подари на мене,
събуй ината си прашасал и тръгни
към тази пожълтяла обич, дето ...
  1155  20 
Едно зимно момиче брои пипалата
на времето. И лъжите варосани.
Оцелява в минутите, дето размахват
показалец. И вярва на просяци.
Тя не спи върху грах и не чака орисници. ...
  1659  26 
Сънуваш луната със бяла забрадка,
oстаряла без време и все по-сама.
Някой път ще се скрия
без да преча, за кратко,
в твойта скитаща, луда и пияна душа. ...
  807  23 
Със сух синджир в дъждовно пладне
аз първа прокопах тунел към тебе.
И твойте отпечатъци откраднах.
Аз нямам нищо, дето да ми вземеш.
Аз нямам нищо. Само глас на птица – ...
  1139  27 
Написахме песента "Вечност" за юбилея на един мой много близък човек.
Текстът е мой, музиката е на Никола Кръстилов.
Изпълнението също е наше.
Надявам се да ви хареса!
  1820  21 
В косите ти снегът е оживял и
нарисувал е неповторим шедьовър.
Очите ми са пещерни кристали.
Разтапят се. На колене се молят.
От зимата не те е страх отдавна. ...
  1613  14 
Аз съм пушек. Неочакваната рожба
от връзката на огъня със кислорода.
Неукротима съм и доста пъти сложна.
(Несъвместими са различните породи.)
Аз пушек съм. Над покрива се вия. ...
  553 
И грачат безлунни кошмари в нощта,
остаряла от липса на сън и вълнения.
С пробита цигулка загребваш страха
от слепите мисли и чуждото мнение.
Посипана с пепел си тръгна на пръсти ...
  731  16 
Отново пи за нея. Щорите са прашни.
Утайка винена в мъгливите очи кърви.
Ти жив си още и реално няма страшно.
От днес е твърде вероятно да ти провърви.
Минава шест и слънцето краде минути. ...
  1019  27 
Опари ме и заболя ме чак до кости.
Не си виновен, че си с огнени очи.
Танцуват върху миглите ти нощем
фриволни елфи със разпуснати коси.
Не си виновен, че по цигански живееш, ...
  1073  16 
Предложения
: ??:??