face04
163 результатов
Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни ...
  811 
Съдбата поиска да мина през твойта стихия.
И тръгнах с искрица във шепи по трънливия път.
Краката ми мръзнеха от студ във окови,
но пазех с усмивка мисълта си за погледа скъп.
Колко пъти жигосваха ме с думи - фалшиви. ...
  927 
Достатъчно дълго
със теб сме си дружки.
Всеки път, щом е нужно,
протягаш ръка.
Като девица в бяла премяна ...
  817 
Не помня
как съм стигнала дотук.
Пред мене барман,
чаша със „Мартини”.
И огледало, ...
  784 
Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити ...
  792 
Не се събуждай, обич.
Прости решението ми
да се сбогувам без очи.
Егоистично е,
но нека само мен да ме боли. ...
  763 
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  818 
Когато тръгвах към живота,
устремът ми беше непокорство.
Учех се да плувам
в най-бурната река.
Водовъртежите ми бяха, ...
  855 
Със мечти те посрещам –
искрящи от вричане.
Като светла омая
от лятна дъга.
И пристъпвам ...
  877 
Къде ме водиш
в тези знойни утрини?
Сред зрелите жита,
що ширят се във плам.
И спомените ...
  804 
Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен. ...
  722 
Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка. ...
  808 
Безмислица съм
В паяжини оплела
от безхаберие
монотонните си дни.
Безвремие от дишане, ...
  675 
Ще ти родя мечта
преди лицето си
да скрия в залеза.
А ти,
по пътеката ...
  895 
Да те докосвам в нощите ми лунни.
Като слепец напипваш своя блян.
И от звезден прах сърцето да е птица,
притихнало в моминския си свян.
Да те жадувам във мечтите без насита. ...
  940 
Мълчиш ли...?
Или просто тишината
по-силно от теб крещи?
Та ти обичаш да говориш.
При това нахално, ...
  816 
Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза. ...
  800 
Не-удобно присъствие
Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство ...
  682 
Стоиш на прага ми
и в мен се взираш.
Чудиш се - дали те помня?
Нима не виждаш,
че помня те - почти. ...
  722 
И тази нощ сънят пропусна ме в безкрая
на мимолетната ми орис от мечти.
А ти дойде със звездни полутонове
на музика, която само в мен звучи.
На пръсти стъпвам, за да не се разплаче, ...
  1074 
Стоя пред огледалото и се усмихвам.
Сама на себе си от спомена за вчерашния ден.
И май край мене времето се спира
да ме погледа как следите старателно прикривам.
А дъщерята на ръце със внука ми се смее. ...
  702 
Есен моя златокоса.
Дошла с последни слънчеви лъчи.
Прегръщаш с аромат на дъхави листа
и рониш дъжд от парещи сълзи.
Целуваш устните, пресъхнали за тебе. ...
  2083  10 
Към мидена черупка лятото пътува.
Подгонено от вятър с есенни крила.
А с песъчинките в сърцето ù прибира
любов била като милувка и съдба.
Ще пренощуват в пазвата ù ...
  803  17 
Отиваш си лято преди да е съмнало,
в мене утро от ласки на любими очи.
Със мъгли ми покриваш просторите
и безпътна оставам при изгрева,
с недочакани любов и мечти. ...
  839  13 
Да те обичам ме орисаха звездите.
Когато от небето влюбен дъжд
в очите ми най-нежно заваля.
Да ме обичаш те орисаха лъчите,
когато, с мойто име, ...
  948  16 
Тръгвам си.
Мълчиш.
Един въпрос...
безумно мъчен,
без любов, ...
  925  12 
И пак ухае на липи през моя юни.
И пак по детски светнал е денят.
А слънцето хлапашки поздрав праща
на непорасналото в мен дете.
Усмивката ми с птича песен се понася. ...
  1088  18 
Прегърнах съня...
илюзия...
зная.
Въздъхнах...
мигът е... ...
  845  17 
Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака. ...
  776 
Сълзи запалих във луната от молбите си.
Дори небе ù подарих, че осиротяла е
и виждам как измъчена скърби.
А в черните и изгреви до залези,
от тъгата вече много ме боли. ...
  691 
В молитва ръцете ми дишат във бяло.
Молбата за помощ искри във сълза.
И от детската чиста душа се изтръгва
стон като цвете, родено от бистра роса.
По пътечка ме следва като слънчево зайче. ...
  950  19 
Чуваш ли как пеят в очите ми славеи?
Как пресичат нощта ни с искрящи крила.
И по стените вълшебство рисуват,
за теб и за мен и любовта.
Във прегръдка се сливат мечтите. ...
  673 
Отключвам с нежни пръсти спомена за минало
на един дъх, било е в очите на сърна.
А сълзата днес е като шепотно докосване,
с дъх на чиста, утринна роса.
Мълчат в безсънни трепети, изживяни мигове. ...
  833  14 
Аз съм спомен, дошъл отдалече.
Като ромон на ручей от звездни гори.
Не докоснат от вятърни мелници
и не сънуван от греховни очи.
Посрещни ме в дома си със песен. ...
  1060  20 
Преболях те от дългото чакане.
Заледих и последният зов.
Заскрежих и плача на звездите,
и преди да се съмне, копнежа изтрих.
От тъгата воал си изплетох на тръгване. ...
  848  18 
Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.
Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.
В лазурните отблясъци позната до обръгване,
се спира в утринната си мъгла... сама.
Кръжат пространства с мамещо очакване. ...
  810  12 
Накъсани спомени в огледални отблясъци.
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони? ...
  827 
Пропуснах те във своето мълчание.
А ти открадна ми съня.
Сега съм пленник във очакване,
да ме погълнеш и в деня.
Надникна в мен и в миг светът ми рухна. ...
  1051  26 
В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат. ...
  886  17 
Във живи въгленчета се превърнаха сълзите.
Жаравата заплака с шепотни искри.
От сенките на спомена във танц се разгоряха
вълшебните милувки, както някога преди.
Душа, разпъната във свойто откровение. ...
  787 
Предложения
: ??:??