FFortuna
67 результатов
Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда ...
  723 
Със смисъл, разложен по целия спектър,
останал невидим дълбоко у хората,
отреждам по роля различна на всеки –
не ми е присъщо напразно говорене.
Разплитам на нишки най-скъпите чувства, ...
  789 
Нестинарска пътека ме води в далечното,
по-далечно от всичко, оттатък безкрая.
Откогато се помня, я виждам все тлееща,
а по спомен е черна езическа рана.
Очертава с контур от изстинали въглени, ...
  691 
Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен ...
  614 
От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза ...
  3362  30  30 
Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...
  2974  20  25 
Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има ...
  585 
Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт ...
  667 
Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...
  1026 
Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...
  899  12 
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките, ...
  799 
Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен ...
  483 
В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване, ...
  1055  12  18 
Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение, ...
  649 
Досънувах дълбоките сънища, дето
са пречупили тънките корабни мачти.
Изтълкувах съдбата, и колко ли значи
да живея назаем отвъд бреговете.
По морето подводна пустиня достигнах, ...
  573 
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен, ...
  1186 
Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака ...
  605  11 
Ave
Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...
  1321  14  18 
Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата, ...
  744 
Надскочих умореното си тяло
до погледа на някой отстрани.
Животът до ирония е ялов,
под лустрото – без корени, изгнил.
Отглежда си избраниците сити, ...
  448 
Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...
  1158  12  24 
Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Но огризки, за теб безполезни,
събери ми в ръка, и ми дай.
Остави ми от въздуха глътка, ...
  620 
Щом бавно тъмнината се износи
от острите целувки на звездите,
а всеки хоризонт е само плоскост
от изгреви, в зениците присвити,
простят ли се на прага ветровете ...
  536 
Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...
  585 
Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини ...
  968  12  14 
Десет банички си купих –
две за мама, три за тате.
С чая в ранната закуска
батко пък една изяде.
Само нещо ме тревожи: ...
  1057 
Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...
  722 
Предложения