Katriona (Кети Рашева) - Произведения

Безсъници 🇧🇬

Ах, как коварно тръгна си сънят!
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни, ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2010-12-16T21:49:23+02:00 964 8

Долината на любовната крава 🇧🇬

ДОЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА КРАВА
На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слеп ...

Katriona

Проза

2010-12-02T20:36:16+02:00 1.3K 7

Съзвездие "Любов" 🇧🇬

СЪЗВЕЗДИЕ "Любов"
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2010-11-07T18:54:24+02:00 1.9K 3

Дарено от дедите 🇧🇬

Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2010-10-31T17:42:04+02:00 1.2K 1 13

Червено конче за внучето 🇧🇬

ЧЕРВЕНО КОНЧЕ ЗА ВНУЧЕТО
Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни “ох”, ни “олеле”. “Лошо ми е, Никифоре” – рече една вечер, легна и на сутринта не стана ...

Katriona

Проза » Рассказы

2008-12-16T20:25:35+02:00 2K 20

На гроба на баща ми 🇧🇬

И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце! ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-11-18T22:05:31+02:00 1.6K 1 19

Някой луд зад прозореца 🇧🇬

Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-11-14T23:14:20+02:00 1.1K 15

Вещиците 🇧🇬

Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.
Гневим Христа с молитвите си дръзки, ...

Katriona

Поэзия

2008-11-09T18:30:21+02:00 1.5K 36

Да забравиш Сияна - Втора част 🇧🇬

Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че ...

Katriona

Проза

2008-10-11T13:32:27+03:00 1.4K 1 9

Да забравиш Сияна 🇧🇬

Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...

Katriona

Проза » Рассказы

2008-10-09T21:11:23+03:00 2K 1

Аритмия 🇧🇬

Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2008-09-28T16:35:49+03:00 1.2K 18

Песента на рода 🇧🇬

Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2008-09-27T12:43:17+03:00 2.1K 15

Нощта на разказвачката 🇧🇬

Все по-виновно се прокрадвам нощем
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-09-25T17:51:47+03:00 1.1K 1 18

Дъждовен плач 🇧🇬

Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите. ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-09-23T21:42:52+03:00 1.1K 17

Черешка 🇧🇬

Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-09-10T22:58:08+03:00 975 4

Отчаяно 🇧🇬

Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...

Katriona

Поэзия » Философская

2008-05-11T20:03:16+03:00 981 4

Ходим в сън 🇧🇬

Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2008-04-27T21:58:24+03:00 1.1K 11

Бащин дом 🇧🇬

Една година мина от тогава.
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща. ...

Katriona

Поэзия » Другая

2008-04-14T21:21:15+03:00 3.7K 1 16

Лъжата 🇧🇬

Суетна радост,
обич,
жал,
очакван ден,
жена желана, ...

Katriona

Поэзия

2008-03-26T17:46:49+02:00 1.1K 15

Полулегенди-истини почти 🇧🇬

Наричаха ме "Птица-Гнездотворец" -
събирах сламки, пеех и строях.
Вихрушка зла гнездото ми събори.
Оплаквайки го, птицата умря.
Кралица бях със името Магия, ...

Katriona

Поэзия

2008-03-14T19:58:06+02:00 901 8

Копривкина могила 🇧🇬

Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...

Katriona

Проза » Рассказы

2008-03-07T20:59:33+02:00 1.6K 15

Иване, Иване... 🇧🇬

След толкоз думи, сълзи и раздори,
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2008-02-29T23:20:02+02:00 1.5K 6

Февруарска къща 🇧🇬

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...

Katriona

Проза » Рассказы

2008-02-14T21:56:49+02:00 1.9K 1 20

Мамо, ти си плакала! 🇧🇬

Мамо, ти си плакала!
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами ...

Katriona

Поэзия

2008-02-04T21:16:08+02:00 1.4K 2 21

На финалната права 🇧🇬

- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...

Katriona

Проза » Рассказы

2008-01-24T20:37:12+02:00 1.3K 1 8

Плетачката на дантели 🇧🇬

Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...

Katriona

Проза

2008-01-14T12:52:17+02:00 3.3K 3 16

Пълнолуние 🇧🇬

Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни, ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2008-01-04T17:46:33+02:00 1.6K 1 30

* * * 🇧🇬

Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират, ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2007-12-27T19:24:11+02:00 1K 9

Без теб 🇧🇬

Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова - ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2007-12-23T17:42:46+02:00 1.2K 17

Грехът на Черната - за Фестивала 🇧🇬

Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...

Katriona

Проза » Рассказы

2007-12-20T10:08:42+02:00 1.4K 1 10

Затъгувах пак 🇧🇬

Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки ...

Katriona

Поэзия » Философская

2007-12-18T17:07:28+02:00 1.2K 22

Нелюбов 🇧🇬

От сутринта те викам непрестанно -
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен. ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2007-12-16T13:40:38+02:00 1.1K 13

До свършека на света 🇧🇬

Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...

Katriona

Проза » Рассказы

2007-12-12T20:29:33+02:00 11.3K 6

Интимно 🇧🇬

ИНТИМНО
„Бейби, не ми обърквай живота!
Бъркаш ме с кошче за душевни отпадъци!
Не се бъркай в моите работи!
Бъркаш ме с някого. ...

Katriona

Поэзия

2007-12-09T20:01:51+02:00 1.1K 4

Два следобед. Танго 🇧🇬

ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...

Katriona

Проза » Рассказы

2007-12-08T21:31:35+02:00 1.6K 11

Лопата за разравяне на стари гробове 🇧🇬

ЛОПАТА ЗА РАЗРАВЯНЕ НА СТАРИ ГРОБОВЕ ♣
Вдовишките си сълзи ще пролея
след теб – като си тръгне любовта.
Какви слова изрекохме за нея,
а колко малко е живяла тя! ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2007-12-03T22:55:24+02:00 1.1K 13

Есен 🇧🇬

Е С Е Н
От врабци са натегнали жиците сиви.
В локвите
ромоли.
Дишат къщите ...

Katriona

Поэзия » Философская

2007-12-02T17:07:47+02:00 1.1K 16

Просяци 🇧🇬

В синия вир на очите
къпя си старата рана,
ти си за мен ненаситен,
аз съм без вино пияна.
Бързо часовникът смята ...

Katriona

Поэзия » Любовная

2007-11-30T17:44:35+02:00 2K 22

Прошка за палача 🇧🇬

ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!" ...

Katriona

Поэзия » Гражданская

2007-11-29T20:35:26+02:00 1.2K 12

Сбогуване с Никифор 🇧🇬

СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...

Katriona

Проза » Рассказы

2007-11-28T17:36:13+02:00 1.8K 11