Lilia_Anna
133 результатов
Не си напускал никога сърцето ми,
не си отдалечил сърцето си
от въздуха, във който дишам,
усещането, тук си,
блян от светлината, ...
  495 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  385 
Прощавам означава побирам се на едно място с някой друг, съвместявам се с другия, умиротворявам се заедно с него. Прощавам означава, че личността ни изглажда ръбовете на душата си, за да не нарани другия. Да нямаш врагове е велико и божествено, дори и някой да се стреми да ти стане враг. Ако ти прощ ...
  361 
И ще замлъкне словото изящно,
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича ...
  319 
Жени
без условности
и съображения
женствени
и насищащи ...
  289 
небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...
  347 
Тъмна стая.
Казаното помежду ни
изсипа прах от звуци.
  205 
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
  270 
Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.
  235 
В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...
  324 
Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.
  417 
Хубаво, чисто, бяло,
сякаш си в нечия душа!
  212 
Нежни девици,
бели полски кринове,
пеперудените ви клепки пърхат,
пазейки тайната
на целомъдрието.
  275 
Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.
  150 
Студът мръзне върху ръцете.
Очите се приучиха
да виждат привидното.
Отвсякъде е вечност.
  453 
Изписаното свети
в двете букви на името ни.
Случилото се остава
докрая съществуващо.
Не бива да надничам ...
  478 
Стъклената чаша,
която те тревожи
със своята чупливост,
държейки я във ръцете си,
можеш да разбиеш в изстъпление, ...
  218 
Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...
  258 
Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...
  276 
И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари, ...
  452 
Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите. Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недо ...
  1489 
Квартирата, в която
луната влизаше
през малкия прозорец
и лодката ѝ точно ни побираше
с телата ни, с онази жълта роза, ...
  235 
Пътуват мощите,
най-свята скъпоценност,
положени в ръцете на монаси.
Пътуват мощите
и от живот преливат. ...
  300 
Душата ми, когато
във цвят превърнеш,
откъсни ме, Боже.
  681 
Препитавам се от кражби. Признавам. Признавам се за виновна. Правя го често, почти всекидневно. Издебвам, когато не ме наблюдават, когато са разсеяни, зареяни нанякъде. Когато говорят, когато мълчат, когато са заедно, когато са отделени, когато за миг-два са го изоставили. Правя го най-често когато ...
  237 
Когато бързаш за дома си
и радостта във теб напира
с крила на гълъб.
Когато бързаш за дома си,
светът полека се отмества ...
  214 
Някой си отива много тихо.
Някой тръгва без да е живял.
Опустява цялата вселена.
Оглушава шумният квартал.
Вятърът се бие във клонака. ...
  368 
Дойдоха със Звездата заблестяла,
на Изтока могъщите царе,
ливан и смирна, злато, трите дара
да принесат на Царя на света.
Не беше Той със царствена корона, ...
  523 
Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая ...
  287 
Някой те поглежда
някой те боли
със звездите нощем
не заспиваш ти.
Болката изричаш ...
  322 
Опасани са пасбища на спомени,
стърнища овъглени от тъга,
безсмислие над вложения смисъл.
Само дърветата напъпили
плода си ще дочакат, ...
  201 
В сезона на разделите,
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката, ...
  194 
въздишките на утринния вятър
залюляват тревите
розата разтвори цветовете си.
  192 
Дъждът пристигна, във листата
безгрижно зашумя.
Разби на капки тишина,
изпълни я с мълва.
И посребри пътеки малки, ...
  193 
Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...
  263 
Денят – нощта,
денят – нощта,
изтъкават мислите,
които чувстваме с телата си.
Върхът на гласа ти ...
  227 
и думите са много къси
за дългия ни ден
измокрят ни въздишките
цветята потопени в синьо
над нас е само розовия облак ...
  166 
Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...
  288 
Думите протягат
безпомощно ръце
към произнасящия ги.
Словесната плява
прикрива ...
  229 
Вятърът изпъва
лъковете на дърветата.
Огледалото на водите
умножава светлината.
Ще забравят пътеките си ...
  267 
Предложения
: ??:??