Patrizzia
2 047 результатов
И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...
152
3
Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...
189
1
7
Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...
274
7
На Пепи
Стесни ли се светът ти от обида,
мълчанието е търговец лош.
Продава гняв – по крайчеца разбридан
и болка, що не чини пукнат грош. ...
Стесни ли се светът ти от обида,
мълчанието е търговец лош.
Продава гняв – по крайчеца разбридан
и болка, що не чини пукнат грош. ...
255
2
5
Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...
252
3
5
Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
241
5
10
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
262
3
6
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
337
5
9
Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...
915
3
11
И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...
1160
7
17
Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
589
3
7
Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
385
2
12
Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
363
1
3
Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
345
4
Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...
588
2
10
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
784
6
15
Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
209
3
9
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
208
1
7
Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
214
2
3
Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
219
1
4
Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
877
4
13
Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
266
2
4
Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
405
4
8
Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
242
3
10
Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...
178
2
8
Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...
240
1
9
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...
300
4
9
Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...
241
1
7
Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...
234
1
2
Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло, ...
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло, ...
184
3
4
Не ми се плаче никак! Тази щедрост,
навръх носа ми винаги излиза.
Усмихатите юди ведро, ведро,
отмъкват и последната ми риза.
Обръгнах, да ти кажа, все е тая, ...
навръх носа ми винаги излиза.
Усмихатите юди ведро, ведро,
отмъкват и последната ми риза.
Обръгнах, да ти кажа, все е тая, ...
306
1
2
Броих, броих, но пръстите не стигат,
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички, ...
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички, ...
325
4
18
Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...
300
1
3
Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...
238
2
7
Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
364
3
11
Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
254
4
9
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
255
1
8
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
258
5
8
И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
198
2
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
336
6
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
