Patrizzia
1 результат
В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите, ...
  291 
Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час, ...
  278 
Сърце не вземам, друже и език на заем,
в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?
Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай, ...
  516 
И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...
  296 
Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.
Знам, виновни сме, Татко! Кочия, ...
  540 
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...
  361 
Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл, ...
  347 
За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...
  206 
Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно, ...
  572 
Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...
  446 
През ситото на пролетното пладне,
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...
  405 
Душите неразлистена са книга
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир ...
  537  10 
И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...
  427 
От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...
  207 
Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах, ...
  216 
На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...
  354 
Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни – ...
  239 
Жертвени агнета бели,
все са с венчета на шия,
после ни дали, ни взели,
все сме си старите – тия,
с гладни очи и стомаси. ...
  327 
Пука се по хлабава тропоска,
ден смалил се, някак отеснял,
от стотици грижи е опоскан,
от рояк съмнения – без жал.
Нощем шия – сутрин го разпаря, ...
  519 
И да викна неволята,
тя се май пенсионира.
Страшно бясна съм, моля те,
остави ме на мира!
Щом на шапката писне ти, ...
  338 
Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...
  464  11 
Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата, ...
  299 
И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя, ...
  276 
От всичките: Не може! и Не трябва!
дели ме само любовта ми скрита,
Луна, която думите ми грабва
и шепне ги безспир, и до насита,
пои конете шеметни и врани, ...
  829 
Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.
Прегърбен скита пролетният ден, ...
  331 
Аз всъщност там живея, в най дълбокото,
на синьото небе. И щом заплаче,
с две нежни думи сменям му посоката
и давам му от слънцето колаче.
Аз всъщност често падам с гръмотевици, ...
  304 
В земята ни на зли и грешни
ще дойде съден ден. Дали?
Когато всеки с Бог се срещне,
пороен дъжд ще завали.
Дали едничък в свойта вяра ...
  312 
Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.
А то самото знае колко чини, ...
  425 
Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата, ...
  388 
Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.
Обагрят златни нишки тишината, ...
  473  15 
Тук при нас е и тихо, и топло, и светло,
птици пеят за Бога – божури цъфтят.
Недалече от нас тъй е черно небето,
сее бомби и смърт. А е същият свят.
И възкръснал е Господ нощес, а сме спали, ...
  395  11 
До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...
  724  12 
Великден, годината е 2009. Пристига бъдещият ми съпруг от Сърбия. Български не знае нито дума. Посрещам го на врачанската гара, прибираме се и го изпращам до дома на майка ми, от който ни делят две улици, да донесе яйцата. Връща се и носи огромна тенджера – яйцата прилежно вързани в тензух, водата – ...
  821  11 
Лежа си в прегорелите треви,
току осилче съвестта ми бодне.
Уж мека е тревата, но уви!
А уж сме твари божи и свободни.
Разказват ми за детството сега, ...
  525 
Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.
По навик изгълтваш на две или три ...
  341  14 
Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...
  557 
В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
  289  14 
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
  384 
Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...
  245 
Сакурите под слънцето цъфтят,
докосват и самите небеса.
Възкръсва умореният ни свят.
Великден иде! Вярвай в чудеса!
Докосват и самите небеса, ...
  581  10 
Предложения
: ??:??