Patrizzia
2 200 результатов
И писали сме. И какво, като сме писали?
Писанията - капка са в море.
щом арогантно все ни обясняват смисъла,
на селския идиот - да разбере.
Ни лук са яли те, не са и лук мирисали, ...
  660 
Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа, ...
  600 
От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента, ...
  496 
Някак лукаво луната наднича
в моя прозорец, душата орисала.
Казал бил мракът, че ме обича!
Мен ли? Такава – бодлива и кисела.
Носел Вечерница – с мен да будува, ...
  389  15 
За разсипаното мляко, няма смисъл да се плаче,
пукнатият съд изхвърлям бързо – на боклука.
Може да се залепи, но пуска винаги, обаче,
та дори да няма външно никаква пролука.
Щом обърне се колата, прави друми има много, ...
  1347  12 
Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже, ...
  830 
Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.
А разумът ми знае, че е рано, ...
  386 
Така и никога не ги видях.
Стотиците изписани тетрадки.
А казват мене си описвал в тях.
И плакал си. За мене. Татко.
Признай ми честно, беше ли пиян, ...
  517  17 
Разколно време е, разколно,
над непокълнали пшеници,
задъхва се небето болно
и всеки ден умират птици.
Сивеят бързи магистрали, ...
  625 
Всички друми по света орисани,
ти шептяха как са в мрака скитали,
да се върнат с от любов преписани,
водещи към мен пътеводители.
Носех те - в душата ми дамгосана, ...
  381 
Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.
Присмива му се злобничко капчука ...
  482 
Не се вини. Ще оживея.
Вина за двама - женски кръст,
безплоден трън. И орхидея,
растат в една и съща пръст.
Бъди усмихнат, влюбен, ведър, ...
  890  12 
Гълъбите тази нощ не спят,
къса с вик парченца черен мрак,
буди целия притихнал свят,
безнадеждно влюбен котарак.
Черна котка, с уличен морал, ...
  353 
Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда, ...
  897 
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...
  1251 
Подмладява ни силният стрес
и поддържа ни млади, защото,
ни върти, не от вчера и днес
и виенско е все колелото.
За какво ни е сън, нощ и мир? ...
  478 
Елате! Обещавам ви - не хапе!
Спи кучето ми - свито на кравай.
Изнизва се безшумно, по чорапи,
предчувствие за ненапъпил май.
Елате, че софра ми е небето, ...
  576 
Със лъжа благочестива,
малко трудно ще ме хванете.
Твърде остра съм, бодлива,
да се сгъвам - за метаните.
Не ми пише на челото, ...
  393  18 
Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците без лък ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?
А отлетиш ли ще се слегне прах, ...
  347 
Камбаната в душата ми щом млъкне
и вече не напиша нито дума,
дали ще има сълзи, или глума,
дали звезда далечна ще помръкне?
Защо ли вярвам в чудесата прости, ...
  1153 
Кой оркестъра покани,
у дома да се пресели?
Зет заврян дано да стане,
тъщата да го весели.
Там - под черепа скрибуца, ...
  1203  10 
Животът ни мишена е - за сляп,
наизустени фрази тихо сричаме,
молитви - за насъщният ни хляб
и някак по наръчници обичаме.
С месии пренасели се света, ...
  528  11 
Виж правдата - и меч ти бе и щит,
а днес е с нова маска - лицемерие.
И казва: Ха! Поет? Изчезащ вид,
наивник, търсещ обич и доверие.
Виж любовта - за нея би умрял, ...
  516 
Упойката ви, скъпи доктори е май фалшива?
Менте ли е? Китайска? Нищо чудно!
Терапевтично стадото, човешкото приспива,
а шепа луди, режат ги " на будно".
Май казах скъпи? Не е всъщност грешка на езика. ...
  507 
Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.
А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи, ...
  555 
Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.
Изостави ме моята глутница вярна, ...
  508 
Тясна ви е, господине, блендата.
Апаратът цифров криво снима?
Нови технологии - стари дендита.
Хоризонтът крива - обозрима.
Пазя някъде из нафталините, ...
  464  12 
Понякога държа се безобразно
и с криви ноти в прави петолиния
и в гневен стих написан, да те дразни,
изписвам ти присъдата – под линия.
Понякога си спомням младостта си, ...
  455 
Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...
  360 
Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...
  1123 
Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият, ...
  398 
И вдига ти кръвното, къса ти нервите,
понеже, нали е мъжа ти.
Слугуваш, переш, чистиш...После не верва ти,
че трае сто часа деня ти.
И де го намери със две академии, ...
  641  26 
Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...
  399 
Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
  491  12 
Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...
  368 
Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.
С химии днес нестинарите ...
  359 
Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.
Задъхана се от смог и прах планета, ...
  392 
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо. ...
  553  12 
Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука, ...
  366  11 
Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха, ...
  414 
Предложения
: ??:??