Patrizzia
2 069 результатов
Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
  549  22 
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
  1136  14  27 
Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
  2045  23  32 
Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...
  553  12  26 
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
  573  13  28 
И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...
  653  12  24 
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
  498  18  29 
Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
  480  19 
С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...
  527  10  17 
И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
  875  18  38 
Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...
  552  23 
Не съм от тези дето търсят оправдания
и глупаво в очите ви изглеждам.
Да, будала съм! Лимитирано издание...
И не случайно казвам се Надежда.
Не се подвеждайте, аз вярвам, но заблудите ...
  578  11  23 
Отхапала бих кухите ви речи,
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...
  521  24 
Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...
  568  10  16 
Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
  518  20 
Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...
  594  23 
След мене ще останат само песните
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата ...
  519  22 
Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...
  440  10  21 
В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите, ...
  661  22 
Кратки дни и дълги нощи,
хладни и ръмящи утрини,
киха слънцето... И още е
със очи от дим подлютени.
Дим стърнищата обвива, ...
  741  11  27 
Безмълвието паякът наниза,
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори, ...
  467  17 
Все по-често тъй ми се мълчи,
а пък да говоря все се уча.
Преданост в две кучешки очи.
В другия живот ще бъда куче.
0 ...
  514  21 
Златната рибка оказва се сом,
с мустаци по дъното дращи.
Богатият принц, е всъщност без дом.
И крие закърпени гащи.
Котакът със чизми лекува мазол, ...
  536  11  21 
Тя все още е тук,
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души, ...
  433  16 
Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...
  501  10  16 
Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...
  468  12  23 
Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...
  415  11  19 
Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...
  573  17  28 
Във рая няма да ни пуснат,
от нас и дяволите бягат,
към любовта ни неизкусна,
грабливи пръсти пак протягат.
А тя среброто във косите, ...
  658  13  21 
Любов ли бе? Обичах, сляпо вярвах,
но тъй и не забравих, не простих,
през пропасти,понори път прокарвах,
сърцето си превърнах във тепих.
И битките житейски не сломиха, ...
  673  13  19 
Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза, ...
  500  17 
Животът ни е даване и вземане
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени, ...
  503  13  28 
Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...
  550  12  27 
Политам. След било и не било.
Зла дума пада тихо - на колене.
И вятър в циганското колело
прикрива луда жажда за летене.
Оставям ви и лошо, и добро, ...
  762  10  22 
Всеки в плаващ пясък е затънал,
свой е персонален буревестник,
жалко отмъщение загънал,
в дръпнатия от контейнер вестник.
Лющят се житейските ни драми, ...
  364  13 
Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.
И в странните мечтателски владения ...
  1143  23  50 
Въртят се дните, като листове принтирани,
със две лица и кой добър, кой лош
и всеки стих със миг отложено умиране,
купува времето. За час по грош.
Въртят се нощите – безсъници, желания ...
  833  12  28 
Не мога и не мога да заспя,
въртя се цяла нощ, като дервиш.
Броих овце и всяка бля и бля..
Кажете как в кошара да заспиш?
Представих си и пясък и море, ...
  630  19 
Любов с изтекъл срок на годност.
Разядена. Дали? Или?
Мъртвородена непригодност.
Погребваме я. Не боли.
Кърви прехапаното вчера. ...
  424  17 
В бетонните души на дните
отекват клаксони, гълчава,
в панелни нощи тежко спите,
сънят ви спомен не оставя.
Молитвата във чалга ритъм, ...
  685  17  28 
Предложения
: ??:??