Patrizzia
2 249 результатов
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
  1772  22  17 
И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...
  1092 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  966  12 
Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...
  1065 
Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна, ...
  1346  16 
Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...
  507 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  785  10  12 
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца, ...
  879  10 
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
  477  10  13 
С мен не се задявай, мъжки,
не ме гледай пак в захлас!
Стара чанта, с нови дръжки,
че и лачена съм аз.
И да ми свалиш дъгата, ...
  800  11 
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...
  568 
Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве, ...
  1045  10 
Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.
И мълниите ми подпалват сламата, ...
  1657  17  19 
Песен есенна пеят звезди
и притихва Всемирът заслушан.
Приласкават димящи бразди,
нов живот във сърцата им сгушен.
И ухае на дюли и мед, ...
  474  10 
Любовта ти, тя е прашна лира,
в тъмен ъгъл свряла се немее,
с теб научих, лесно се умира,
а на мен сега ми се живее!
И провисват скъсаните струни, ...
  427  11 
Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...
  1123  10 
Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам ...
  520 
Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...
  618  13 
В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...
  1756  16  37 
Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива ...
  1536  14 
Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...
  698  10  15 
Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица, ...
  733 
Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.
От злато изтъкан е този стих, ...
  492 
Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа, ...
  2130  16  23 
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
  1144  10  15 
Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...
  780  12  13 
Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...
  632  11 
Любов ли е - вода мълчана,
мъглица синя над река.
От нея белег ми остана -
клеймо на лявата ръка.
Любов ли е - върбова свирка, ...
  674  10 
Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...
  2352  22 
Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент ...
  670 
Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.
Баба в Скайп възпитава си внучето, ...
  927  10 
Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.
На снимките лицето ми е прашно, ...
  518  13 
Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...
  885  15  13 
Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей, ...
  811  12  12 
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
  1489  20  22 
И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...
  628 
Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...
  484 
Хлопа нещо, посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме, ...
  928  12  22 
Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара, ...
  1201  14 
Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
  694  14 
Предложения
: ??:??