Patrizzia
2 069 результатов
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
441
13
17
Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...
473
12
19
Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
542
12
19
Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
1111
23
23
Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...
416
8
10
Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
510
14
20
Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
591
9
25
В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...
473
12
27
И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...
449
9
25
Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
1208
18
21
Грижливо пак изкърпваш си душата,
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки, ...
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки, ...
440
13
15
Не слушайте в захлас лъжепророците.
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...
536
12
18
Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...
440
10
17
Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
722
14
24
Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...
501
11
20
Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...
438
13
17
Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
546
9
19
Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...
446
6
14
И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...
521
16
19
Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
2783
33
40
Мръсник не си, но точно знаеш как,
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
777
10
20
Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...
515
13
16
И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...
1207
12
26
Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...
672
18
27
Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
403
15
16
Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...
636
15
21
Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...
551
11
14
Все казваш, че красива съм. Била съм.
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...
669
8
20
Знам, въ́лче време е, безбожно
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...
1617
21
37
Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...
498
10
18
Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...
513
16
23
Няма късна любов. Стига тъпи съвети!
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...
455
14
19
Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
803
11
18
И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
1187
19
22
Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
689
21
24
А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
1053
18
25
Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
578
8
17
Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
628
9
19
Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
531
8
18
Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
740
10
21
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
