Литературные конкурсы и творческие состязания

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...

Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...

Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...

Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...

-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...

Нина кара без да спира почти пет часа. Тръгна от София сутринта в шест и преди обяд вече беше паркирала малката си кола пред семеен хотел ''Русалка''в морското градче Бяла.
Всяка година през септември в почивен ден, който уточняваха от предната среща, тук се събираха с три приятелки, с които освен с ...

Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...

- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...

- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...

Лятото на 1854 година беше горещо – не толкова заради високите летни температури, колкото заради разгарящата се все по-ожесточено Кримска война.
В кръчмата на търговеца Васил Кожухарина в Русчук бе усойно и прохладно. Неколцина турски офицери се бяха разположили край масата в дъното на опушения сало ...

" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...

„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...

На мен три циганки са ми орисали живота. Мине не мине, току се появи някоя и започва да нарежда пророчески думи. Срещите с тях са винаги случайни и спонтанни, ако въобще съществуват случайности. Каква е тази тяхна дарба, не знам, но що са ми нарекли трите, все се е случило.
Бързам да поясня, че за м ...

Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...

Здравей, който и да четеш тази история. Казвам се Георги, приятелите ми викат Гого, а от както съм се пръкнал мама и татко ме наричат с всевъзможни умалителни и измислени имена, та по някога се чудя дали помнят как са ме кръстили, но за това друг път, а сега по темата.
Случайно попаднах на това пред ...

Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне ...

До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...

Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

Къщата беше притихнала в нощен сън. Габриела имаше чувството, че всяка крачка, която прави на пръсти по стария дървен под, отеква като оръдеен изстрел между каменните стени. Заспуска се тихо, но припряно по извитото стълбище, водещо към долния етаж. Сърцето на младата жена биеше до пръсване, нервите ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...

Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...

Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

Руски романс
Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка, поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"
Почеркът б ...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на ...

Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града ...