Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
382,8 результатов

В сърцето на спомена 🇧🇬

В сърцето на спомена някъде – ти си,
приличаш на лъч във студените дни,
пожари преливат в очите ти сини
и цял океан от красиви мечти!
Ще спра този спомен – вълшебство далечно, ...
493

И дъждът не е същият 🇧🇬

Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...
1.5K 4 14

Наслада: Епилог 🇧🇬

- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...
1.6K

Reincarnation 🇧🇬

Тази сутрин
небето е пълно
със пръст,
а реките – с отровни частици небе.
Заприлича отгоре водата на кръст, ...
1.1K 5 3

Златните плужеци 🇧🇬

Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с и ...
567 2 4

Един побъркан женски дон Кихот 🇧🇬

Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
718 9 11

Неразбрана 🇧🇬

Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...
847 3

Единствен дом 🇧🇬

Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.
Недей да питаш липсваш ли ми още, ...
873 2 4

Нещо за мъдростта...и още нещо 🇧🇬

НЕЩО ЗА МЪДРОСТТА
автор: stih
При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания... ...
860 10 6

Лексикон 🇧🇬

Въпрос ли е въпросът?...
в безмълвна тишина...?
Аз падам -
конфетно пръснат
на атоми стаени в празнота. ...
518 4 1

Нюанси – (Željko Perović, B. i H.) 🌐

НЮАНСИ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
и днес са моментите на твоето сутрешно състояние;
последователността беше няма в речника на същества и вещи;
в зрението ти аз бях толкова ...
1K 2 2

Острието в мен остава 🇧🇬

Все още пазя острието
на последната стрела.
То забито е в сърцето
от раздялата била.
Болката тежи жестоко ...
1.2K 2 6

В изповедалнята - 16 🇧🇬

ТЯ: Не вярвах, отче мой! О, Небеса!
По Коледа се случват чудеса!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- тихичко, Графиньо! Що за шум!
Нима изгубили сте своя ум!
ТЯ: Простете ми! Каквото пожелах - ...
1.8K 4 7

Равносметката 🇧🇬

Вече втора година намирам себе си в една доста отчаяна и неразбираема емоционална празнота. Недостатъчност, недостиг, непримиримост, нежелание и екзистенциална криза на съществуването. Привидно желая да изградя себе си като човек, като морал и ценности, но тези желания контрастират изцяло с това, с ...
1.2K 1 4

Приказка за Силиконовата Принцеса 🇧🇬

Много искаше с някой да си говори, но знаеше, че не може. Беше хванал от този лабораторен вирус и му лепнаха едногодишна карантина, която можеше и да продължи доживотно, защото гадината се модифицираше на два месеца.
Щом не можеше да си говори, то поне да си пише с умни хора. Първо опита във Фейсбук ...
1.1K 4 13

Клубът на парясниците /новогодишен дар/ 🇧🇬

Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им ...
995 1 7

Вечер (диптих) 🇧🇬

Вечер
(диптих)
1.
Във тази вечер теменужена
от нега и от меланхолия – ...
934

Последна нощ 🇧🇬

Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма ...
677 1

Безстрашен Зайо 🇧🇬

Под голямата ела,
в къщичката под снега,
Зайо спалня си направи -
за неволи той забрави.
Хапваше и спеше, ...
1.1K 1 7

Дали ще понесеш? 🇧🇬

Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума, ...
609 1 1

Лавандула, слънчогледи, жита и още нещо... 🇧🇬

Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...
945 4

Обич 🇧🇬

Премръзналите длани на момиче
сгряват се в момчешките ръце.
Те тихо шепнат си ,,Обичам те!".
Отеква песента на влюбено сърце.
Под танците на стъпките им леки, ...
723 2

Несъвместими 🇧🇬

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше ...
1.3K 1

Вселената и ти 🇧🇬

Благословен да е денят,
във който се вгледах във очите ти.
Ти бе самотен воин,
с душа и силна, и ранима.
И неусетно любовта ...
1.1K 1 3

Зимна Трявна 🇧🇬

Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...
961 3 2

Алкохолен блус 🇧🇬

Алкохолен блус
Пак вървя. Краката - уморени.
Пак пред мен изникна троен път.
Чувствам, че пулсират всички вени.
Кой от трите, вади от греха? ...
916

Ти ми върна усмивката 🇧🇬

Ти ми върна усмивката днес
и ме стопли в студената зима,
слънце донесе, пропука коравият лед.
Открих, че любов в сърцето ти има.
С много щастие днес ме дари ...
2.6K 6 30

Четвъртък 🇧🇬

Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току-що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. ...
615 1