В очите ти събран е вишнев цвят.
Косата ти е здрачна светлина.
Смехът ти-звезден ручей от лъчи
и ромон тих на морските вълни.
А по-добър изглежда този свят ...

Хоризонтът отново потрива чело,
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава, ...

Мускул, впрегнат в антигравитация.
Отвес на прогреса в тон с посоката.
Капителът ѝ не е капитулация,
а старт за изстрелване на все по-високото.
На въздуха - най-чувствена съучастница. ...

Витрините излъчващи съблазън,
честитки – цял неонов водпад.
Клошар – по милост Божия наказан,
да е встрани – отритнат и нерад,
от лъскавото тържество, фалшиво. ...

Любов…. Какво е любовта? За мен тя не е просто чувство, нито обикновена емоция. Любовта е сбор от чувства и емоции, защото когато обичаш чувстваш щастие и тъга, радост и болка. Любовта е онова пламъче, което сгрява душата ти, когато погледнеш в очите на любимия човек. Тя е онази емоция, която засяда ...

Падайки, аз пак ще се изправя,
за да полетя с криле на вятър!
Ще летя, но няма да забравя,
че съм здраво стъпил на земята!
Ще забивам с дланите пирони! ...

Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страницит ...

Гледам вестника. Работа търся. По каквато и професия да е. Бил съм какъв ли не, специалист, тачен… Но!
И последната фирма я купиха някакви. Нашенци. Обаче се заговори, че зад тях стоят чужденци. И си пролича – почти веднага изрязаха половината работници и служители. И назначиха други. Само дето…
С п ...

Илхъта зилен,
шукара файска значи.
Бут от илен
мастията влачи.
Свищичкъта жълт ...

Най-хубавото вино май горчи,
най-пухкавият хляб е от пшеница,
най-искрени са честните очи,
най-светли са искрите от зеница.
Най-дъхавото сладко е от дюли, ...

Красиво утро
Аз искам да бъда щастлива,
денят да изгрява за мен,
красивото утро открила –
да бъде мигът вдъхновен. ...

Виждам
аз в безкрая
шарени слънца
и падащи
звезди. ...

Георги погледна към таблото с разписание на рейсовете, след което се пребърка и извади телефона си за да сравни часът с този на общинският циферблат. Грешка нямаше. До идването на нужният му рейс оставаха пет минути. Прибра го във вътрешният джоб на якето си, след което го закопча максимално догоре. ...

Кристална, бяла белота в съня,
а студа пречиства ни мечтите
и леда топи се от дъха
радостни искри блестят в очите.
В бяла пелена спи стиха, ...

Някои разпространени фрази и глаголи напоследък все повече ме шокират.
Такива думи като "преценя", вместо правилното "преценява" или "разглабя", респ. "сглабя", вместо правилните "разглобява" и "сглобява", ме карат да се чувствам безсилен. Как в среда на такива безграмотници, много от които с претен ...

Моят вятър потрепва в завесите
и дъхът му играе с коприната,
тих театър на сенки, пиесите
се мечтаят, рисуват картина,
като в някаква приказна книга, ...

Не, нищо не спестих и за това
гласът ми вътрешен остана кух.
Оголих се със искрени слова,
раздадох всичко, пръснах своя дух.
Погълна ме приветно вятър глух ...

На нощта вплели се в косата
светят звездите кат' искрици,
в новогодишната нощ елхата
грее с облеклото на царица.
Тайно Добрият Дядко ...

На пръв поглед, случката която ще се опитам да рзкажа изглежда скучна и незначителна, извадена от очертанията на сивото ежедневие, или, така наречената рутина, в която понякога се изгубваме.
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...

Не казвам, че е невъзможно
Може би просто имам нужда от малко съчувствие
Въпреки че предполагам, че ще помогне,
ако отворя сърцето си за някого
Може да се чувствам малко по-добре, ...

Ден ли е? - без анатомия,
анатемосан;
запъртък от всички сезони.
Небе едва рециклира
последният дъх на Надеждата, ...

Куцам като сляп петел.
Схванат съм от празници.
То сарми, кебаб, коктейл,
печеливши баници...
Ядох, спах, ракия пих. ...

Посвещавам на незабравимия професор Лъчезар Филипов
Аз съм биологичен робот от клас възпроизвеждащи се.Принадлежа към тридесет и второ поколение роботи с максимални възможности. Умея всичко,което умеят създателите ми.Сътвориха ме в далечната 5546 година от ерата на възродените цивилизации.Това се сл ...

Помня теб - красотата,
що в мечтите ми стои -
най-прекрасната, жената,
ела, та сърце да устои
и на най-големите беди, ...

Гао Минг се разхождаше на брега на морето.
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно ...

И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя ...

Не могат да те достигнат
ръцете, за които
жадуваш,
защото са от пясък.
Ала и ти не можеш, ...

Улиците блестяха с празничната си украса. Мина край един магазин. Върху витрината му пишеше
На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.
Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред за ...

Горе зад прозореца някой отмести завесата. Матей видя тънка, бяла ръка и една червена коса, която грейна по- силно от абажура в стаята. Сигурно Ефросина току- що пробудена от дрямка е затъгувала за Карло и сега го търси с поглед из алеите пред къщата. Каква ли би била тази къща, ако Ефросина не живе ...

Аз съм ранена!... Много боли...
от хора, семейство, доброта и любов.
Като пребита кучка - ближа си раните
и на топка осъмва света ми суров.
Сърцето ми бог е направил добро, ...

Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се огле ...